Facebook Pixel
Търсене
Общо: 0,00 лв.
Да си отгледаме Клематис (Clematis)

Да си отгледаме Клематис (Clematis)

Клематисът (Clematis), наричан още и повет принадлежи към семейство Лютикови (Ranunculaceae) с ареал на разпространение Европа, Китай и Япония. Като декоративно растение се отглежда от ХV век. Растението е устойчиво и невзискателно, има продължителен период на цъфтеж, което го прави предпочитано за вертикално озеленяване. Видът включва над 300 сорта, между които различията са съществени.

Например, при многогодишните тревисти сортове старите леторасти са вдървесинени, със запазена жизнеспособност в продължение на няколко години, докато горната част отмира ежегодно. Те са катерливи лиани, които се закрепват чрез листните дръжки към опорна конструкция (перголи, беседки, огради и др). За храстовидните, които са многогодишни растения, е характерно вдървесиняването на всички филизи.

Клематис (Clematis)
Клематис (Clematis)

От всички познати сортове, у нас виреят около 20, като най-атрактивните от тях са:

  • Лозовиден повет (Clematis viticella) – лиана с дължина около 4 метра със сложни перести листа, състоящи се от 5 или 7 овални листчета, закрепени срещуположно с дълги дръжки. Цветовете са пурпурно розови или виолетови, разположени връхно или станично на клонките. Състоят се от 4 венчелистчета, като диаметърът е 4-5 см. Сортът е устойчив на ниските температури у нас.
  • Жакманов повет (Clematis jackmanii Th.Moore) – хибриден сорт с изключително висока студоустойчивост и цъфтеж от юни до края на спетември. Листата са сложни. Състоят се от 5 или 7 овални, целокрайни листчета. Цветовете са много едри – достигат 15 см в диаметър и се състоят от 4 или 6 виолетово-сини венчелистчета, а разположените в центъра тичинки и плодници придават допълнителна нежност на цвета.

В зависимост от едрината на цветовете клематисите се разделят на две основни групи:

  • Дребноцъфтящи – с диаметър на цветовете – под 8 см
  • Едроцъфтящи – с диаметър над 8 см

Групата на едроцъфтящите хибриди се разделя на две подгрупи: ранноцъфтящи и късноцъфтящи.

Растението е светлолюбиво, като в по-топлите райони на страната се развива добре и на полусянка, но по-слабата осветеност влияе негативно върху броя и качеството на цветовете. В същото време, корените му се нуждаят от засенчване, което се постига със засаждане на едногодишни цветя в близост или с поставяне на камъни или каменни плочи.

Клематисите предпочитат добре дренирани, плодородни, рохки субстрати, обогатени с угнил оборски тор. По отношение на киселинната реакция, се развиват добре в слабо киселинни до слабо алкални почви. През пролетта се полива еднократно с варно мляко.

Засаждат се дълбоко, в изкоп с дренажен слой и размери 50 х 50 х 50 см. Кореновата шийка се полага на 10-15 см под почвената повърхност, за да се осигури израстването на по-голям брой млади филизи. При груповото засаждане, между отделните растения се осигурява дистанция 1-1,5 метра. Клематисите могат да се засаждат и в контейнери, но размерът трябва да е минимум 40 х 40 х 40 см. Есента и ранната пролет са най-подходящите за засаждане сезони.

Младите растения са силно чувствителни към ниските температури, което налага да им бъде осигурена подходяща защита от студа. Препоръчва се мулчиране и увиване със зебло.

По време на растежа поливките са обилни и чести. В периодите на цъфтеж количеството на подаваната вода трябва да е достатъчно, за да осигури необходимата влага за по-продължителен период от време. Операцията се извършва много внимателно, за да се избегне попадането на вода в центъра на туфата.

В периода на активна вегетация, клематисът се подхранва ежемесечно с органични торове с ниско съдържание на азот (N), разтворени във водата за поливане. Азотът стимулира растежа, но влияе неблагоприятно върху цъфтежа.

Короната на лианата се оформя с подрязване. При някои едро- и късно- цъфтящи сортове, то се извършва през февруари-март, като дължината се съкращава до 50 см. През същия период се подрязват ранноцъфтящите хибриди, но филизите при тях се оставят с дължина 1,10 – 1,20 метра. Възрастните растения, чиито корони са с оголени участъци се изрязват много ниско, веднага след цъфтежа. За някои сортове като Alpina и Montana след цъфтежа връхчетата се подрязват съвсем леко, а пролетно подкастряне не се извършва. Основно правило е да се реже над двойка пъпки.

Един от основните проблеми при отглеждането на клематиси е внезапното повяхване на върха, което за кратко време обхваща цялото растение. Това заболяване не се дължи на липса на влага в почвата. Причинителят не е установен, но за да се спаси растението трябва да се реже „до здраво“, най-добре ниско в основата. Препоръчва се профилактика с Беномил.

Дребноцъфтящите сортове се размножават чрез семена. При едроцъфтящите клематиси най-подходящо е вегетативното размножаване – чрез вкореняване на зелени резници, чрез отводи или разделяне на коренището.

Клематисите съдържат вещества, които предизвикват различни кожни раздразнения. Това налага използването на предпазни ръкавици и облекла.


Добави коментар