Една екзотична красавица впечатлява с невероятните си багри и причудливи форми. За да разкрие своето великолепие, орхидеята (както по-голямата част от стайните цветя) изисква условия, близки до тези в естествените ѝ местообитания. Една от основните характеристики на тази среда е високата влажност. Нощните мъгли и сутрешната роса осигуряват достатъчно влага за тези взискателни, но изключително красиви и нежни цветя. Редуването на дъждовни със сухи периоди е създало своеобразен ритъм в развитието на орхидеите. Дъждовните периоди съвпадат с периодите на вегетация и бурно развитие на булбите. През сухите периоди, растенията се намират в период на покой, и жизнените им сокове се насочват към формиране на цветните пъпки...
За да повлияем върху цъфтежа на любимите си цветя, трябва да се опитаме да пресъздадем максимално средата, в която се развиват.
На първо място, когато булбите на младите израстъци са се развили до 2/3 от обичайното, трябва постепенно да намалим количеството на подаваната влага. По този начин изкуствено ще създадем „сух период“ за отглежданата, в домашни условия, орхидея. За около месец, месец и половина оросяваме леко повърхността на почвата. Количеството на подаваната вода трябва да бъде оскъдно, но достатъчно за поддържането свежестта на цветето, което постепенно се адаптира към недостига на влага и преминава в състояние на принудителен покой. Към операцията трябва да подходим с изключително внимание, тъй като недостатъчната влага може да унищожи растението, а по-голямото ѝ количество да доведе до образуване на нови булби, което ще попречи на залагането на цветните пъпки.
Това правило трябва да се съобрази с индивидуалните изисквания на всеки отделен сорт. Спецификата на растението трябва да е водеща при определяне на точното време и продължителността на засушаването. При някои орхидеи израстването на цветоносните стъбла води до забавен растеж на булбите, при други поливките се стартират, когато булбата достигне 1/3 от нормалния си размер. Несъобразяването с конкретните особености на сорта може да забави растежа. Слабите растения с недоразвити булби не цъфтят. Изключения правят някои възрастни растения, развили обемна биомаса. Обикновено, тези орхидеи не са били пресаждани няколко години, а редовното подаване на вода е довело до прекалено дълъг вегетационен период, през който са развили нормални булби, но не са формирали цветни пъпки. След отмирането на старите корени, въпреки редовните поливки, всмукателната способност на кореновата система е силно ограничена. Именно този дефицит на влага стимулира развитието на цветоносите и пъпките. На практика растението само си създава, необходимия за цъфтежа, сух период. След израстване на младите корени, нормалният прием на влага се възстановява и растението започва нов вегетационен период. Такива растения развиват издънки целогодишно.
По този начин реагират и някои сортове без булби, но с достатъчен воден запас, съхранен в сукулентните им листа.
Цъфтежът може да бъде предизвикан и от нарушения режим на поливане, в следствие на по-продължителното отсъствие от дома, по време на отпуск, стига растението да получава необходимото количество светлина.
От много голямо значение е определяне на точния момент за възстановяване на влагоподаването. Излишните поливки инициират по-ранното развитие на вегетативните пъпки, с което се блокира залагането на цветните.
По-голямата част от орхидеите са силно чувствителни към варовитата вода, което налага за поливане и оросяване да използваме мека, дъждовна или престояла питейна вода. Епифитните видове се поливат в първата половина на деня, за да може корените да засъхнат преди понижаването на температурите през нощта.
Въпреки ограниченото количество вода, което подаваме през периода на покой, трябва да осигурим по-висока въздушна влажност в помещението. В естествените местообитания на орхидеите, влажността на въздуха е между 60 и 80%. Осигуряването ѝ в домашни условия се постига чрез поставяне на саксията върху слой от мокър керамзит или ситни камъчета. При отглеждането на по-голям брой растения е препоръчително влагата да се поддържа с електрически овлажнител.
Трябва да създадем и по-осезаема температурна амплитуда за растението. Добре е вечер да го изнасяме на по-хладно място, така че разликата между дневните и нощни температури да е поне 15º С.
Стимулирането на цъфтежа налага и промяна в режима на подхранване. За да се ограничи развитието на вегетативна маса, се спира подаването на торове, богати на азот. Използват се подхранващи препарати с по-високо съдържание на фосфор и калий – за стимулиране на цъфтежа.
Орхидеите са изключително капризни по отношение на осветеността. При някои видове засенчването предизвиква подземно развитие на растението. Въпреки това, в периодите на покой, можем да ограничим светлината за около 4-5 дни. Саксията се поставя в затъмнено помещение или се покрива с хартиен плик, който да намали притока на светлина.
За да постигнем повече едри и трайни цветове, подходът към всяко растение трябва да бъде индивидуален и съобразен с особеностите му.
Орхидеи Фаленопсис
(Phalaenopsis Orchid)