Пътеките са един от основните елементи в градинския комплекс. Те не само осигуряват достъпа до отделните зони в градината, а осъществяват връзката между външната среда и входа на жилището, допълвайки хармонията от форми и багри в лехите. По тази причина следва да се обърне подобаващо внимание на проектирането им, по отношение на стила и вида на използваните материали.
По алеите в дворната градина преминават ограничен брой хора, а поддържането на прилежащата растителност не изисква значителна площ. Имат предимно естетически функции и по тази причина ширината им обикновено не превишава 1,5 м. Правите и геометрично разположени алеи са преобладаващи в градините у нас. В малките, по площ, дворове те създават усещането за премерена подреденост. Когато настилката е ефектна, запазена и се вписва в екстериора, строгостта на правите линии може да бъде разчупена чрез изграждане на малка площадка с формата на овал или елипса.
Обикновено при първоначалното проектиране на градинските площи се избира някой от следните стилове, допълнен от творческите виждания и решения на обитателите:
Класическата градина, характерна за Ренесанса, е подчинена на симетрията. Пътеките са осите, около които е развита симетрията на цветните алеи, а в оформените пресечни зони се поставя съответен акцент (малко езеро, фонтан, скулптурна фигура или растение с впечатляваща декоративност).
Характерна за България е градината във възрожденски стил. При нея алеите имат прави линии, настлани са с калдъръм и са обрамчени от добре поддържани чимшири.
При праволинейния геометричен стил на лехите се придават L-образни или правоъгълни форми, с което се осигурява достатъчна площ помежду им, както за свободно движение, така и за поддържане на растенията. Създава се възможност и за оформяне на кът за отдих.
Зиг-загообразният геометричен стил е мозайка от цветни лехи, оформени като срещуположни триъгълници, между които се простира широка „виеща” се алея. Подходящ е за градини с по-голяма площ.
Изключително елегантен е геометричния стил, при който се оформя кръг, разделен на четири сегмента от две пресичащи се пътечки и заобиколен от една по-широка кръгла алея. Подобен проект също изисква повече пространство.
В градините с по-ограничена площ са подходящи алеите с овални форми, разположени свободно около лехите. Криволичещи, между растенията, те оптически издължават прехода към жилището. Могат да се оформят и като застъпващи се кръгове с различни радиуси. Оформени по този начин, алеите впечатляват със своята непринуденост и усет към детайла.
Видът на настилката трябва да хармонира с оградата, архитектурния стил на жилищната сграда и типа на озеленяването.
Заради своята здравина и универсалност, камъкът е един от най-често използваните материали за външна настилка. Каменните пътеки са устойчиви на натоварвания и имат дълъг експлоатационен срок. Изключение правят варовиковите плочи, които под въздействието на атмосферните условия се ронят и разтрошават. С по-малка дълготрайност е и мраморът. Той е чувствителен към киселини. В търговската мрежа се предлагат блокове и плочи с различни размери. В зависимост от цветовото решение на алеите, могат да се използват:
- базалт – сиво-сини до черни оттенъци
- гранит – със сиви, жълти или червени нюанси
- порфир – кафяво- червен
- травертин – с жълто, сиво или кафяво обагряне.
Начинът на подреждане показва усета към красота и е строго индивидуален. Неравномерно подредените каменни плочи с различни размери създава атмосфера на непринуденост. В последните години те се подреждат в стил "японски стъпки" - т.е. разполагат се на относително еднакви разстояния, като около тях плътно се подреждат едри речни камъни, оформяйки алея. Елегантна изглежда пътеката, изградена от свободно разположени плочи от пясъчник. Пространството между тях се запълва от маломерни парчета от същия материал.
Големите вериги провокират творческите виждания на градинарите, поддържайки богата гама от материали за декориране на настилката, които перфектно се съчетават с естествения камък.
Настилката от речни камъни, съчетани с чакъл и едър пясък е много ефектна, особено ако са подбрани с контрастни цветове. Основният недостатък при използването на този материал е трудното придвижване по настилката.
Павираните алеи са изключително устойчиви на натоварвания и изглеждат доста ефектно. Най-често паветата се нареждат в права линия, но са възможни и други варианти. В търговската мрежа се предлагат павета от естествен камък и такива от бетон. Бетоновите са с идеална геометрия, но са по-нетрайни.
Настилката от бетонни плочи е доста използвана напоследък. Предлаганите артикули имат различни форми и цветове, от които може да се оформи невероятна мозайка, хармонираща със стила на градината.
Непрекъснатите бетонни настилки (характерни за соца), днес са по-рядко застъпени. Актуални, обаче, са тези изпълнени от цветни бетонови смеси.
Въпреки безспорните си естетически качества, алеите с дървено покритие се срещат изключително рядко у нас. Причината се крие в по-краткият им срок за експлоатация, високата цена и необходимостта от специална обработка на дървесината и значителните разходи, свързани с последващото ѝ поддържане.
Настилките от трошен камък или чакъл хармонират със съвременната и класическа архитектура. Съчетани с елегантното озеленяване наоколо внушават спокойствие, присъщо за японската дзен-градина.
