Facebook Pixel
Търсене
Общо: 0,00 лв.
"Плачещите дървета" в нашата градина

"Плачещите дървета" в нашата градина

Дърветата с плачещи корони са истинска атракция в озеленяването. С тяхна помощ се създават великолепни ансамбли, а уникално оформените им корони ги превръщат в акцент, около който се организира ландшафта.
Подобно на останалите декоративни дръвчета и плачещите се отглеждат сравнително лесно, но за да разкрият своето великолепие се нуждаят от няколко години. Ето някои видове, които са подходящи за климата в нашата страна:

Мини върба (Salix caprea)...Мини върбата (Salix caprea) се развива като храст или невисоко дърво - до 2 метра. Кореновата система е повърхностна и силно разклонена. Короната е овална с достигащи до земята клони. Листата са елиптични, с леко заостряне в края. Горната им повърхност е тъмно зелена, а обратната е покрита с нежни власинки, които придават сив оттенък на окраската. Особено ефектна е в ранна пролет, когато пухкавите ѝ съцветия покриват неразлистените клонки. В последните години е често използвана при озеленяването на градината, тъй като се отглежда лесно и е много атрактивна. Местоположението трябва да е слънчево и влажно, при възможност в близост до течаща вода. Така корените ще извличат необходимата за растението влага. В противен случа се полива често и обилно. Подходящи за върбата са пропускливите глинесто-хумусни градински почви. До началото на септември се подхранва с универсални торове за листно-декоративни растения. Видът е студоустойчив и преживява зимата без допълнителна защита. Растението е сравнително устойчиво на болести, но се напада от ръжди. През пролетно-летния сезон по долната страна на листата се появяват жълто оранжевите им плодни тела, а по горната повърхност се забелязват некротични петна. Растението се третира с фингицид – Фундазол или Пероцин. Гостоприемници могат да бъдат различни зеленчукови култури или иглолистни дървета. Това е и една от причините видът да се използва предимно като солитер. Комбинира се с луковични цветя през пролетта.

Японска вишна (Prunus serrulata)...Японската вишна (Prunus serrulata) има изключително нежно присъствие в градината. Тя е създадена за красота и по тази причина плодовете й не са ядливи. Изключителната й декоративност се проявява през април, когато дръвчето се обсипва с кичести, едри и ароматни цветове. Багрите им варират от бяло до малиново, през всички нюанси на розовото. Магичният им чар е краткотраен – прецъфтяват само за три дни. При някои нови хибриди цветовете се запазват свежи за 2-3 седмици. Засажда се на добре осветено и защитено от вятър място. Около корените се насипва добре угнил оборски тор. Почвата се подхранва с универсални течни торове за цъфтящи храсти на всеки 14 дни през пролетта и лятото. През зимата се нуждае от допълнителна защита срещу студа. Пресажда се на всеки две години, тъй като изчерпва напълно хранителните ресурси в почвата.

Черница (Morus)...Черницата (Morus) е позната от дълбока древност. През последните години облагородени вариетети се използва за озеленяване и изграждане на живи плетове. Листата са насечени, с неправилна форма и назъбена периферия. При откъсването им се отделя млечен сок. Ресите са еднополови и се появяват през май, едновременно с разлистването. Плодовете са сладки, богати на витамини и обагрени в бяло или черно. Нуждае се от много слънце. Видът е студоустойчив – издържа до -30ºС. Летните жеги у нас не се отразяват неблагоприятно върху развитието на черницата. Полива се умерено и издържа на засушаване. Развива се върху дълбоки плодородни почви. Има бърз растеж и достига до 500 годишна възраст. Във височина се развива до 25 метра. Размножава се чрез семена.

Кедър (Cedrus)...Кедърът (Cedrus) е хилядолетно дърво, което принадлежи към семейство Борови (Pinaceae). Иглиците му са структурирани като при елата, но са събрани в снопчета от по 30-40. Естествените му местообитания са в Хималаите и Средиземноморието, където вирее в планинските зони над 1000-1500 метра. Най-атрактивно в градината изглежда Ливанският кедър, чиито иглици имат синкав цвят. Формата Pendula, е с корона, чиито клони са провиснали до земята. Отглежда се лесно, но с годините придобива внушителни размери, което го прави неподходящ за озеленяване на ограничени площи.

Плачеща върба (Salix babylonica)...Плачещата върба (Salix babylonica L) притежава широка корона с увиснали жълто-зелени клонки, чиято дължина достига 5-6 метра. Листата са тясно ланцетни със заострен връх и силно назъбена периферия. Горната повърхност е свежо зелена, а отдолу са сиво-зелени. Дължината им достига до 15-16 см. Във височина върбата се развива до 18 метра. Изглежда перфектно в близост до езерца и потоци. Има бърз растеж и се отглежда лесно. Единствените й специфични изисквания се свеждат до наличието на влага в почвата. Видът е студоустойчив. Недостатък е крехкостта на дървесината, което води до счупването на клони в следствие на бурни ветрове или снежни натрупвания.

Плачеща бреза (Betula pendula)...Плачеща бреза (Betula pendula) притежава елегантно стъбло, достигащо до 10 метра. Кората се отделя лесно и най-често е бяла, но съществуват вариетети с червено-оранжева или червено кафява лющеща се кора. Клоните са тънки и приведени. Листата са сърцевидни, с назъбени краища. Цветът им е зелен, но са създадени нови сортове с пурпурни листа. През пролетта се появява ресите – мъжките имат жълт цвят, а женските са зеленикави. Поради компактните си размери, брезата е подходяща за озеленяване на терени с по-ограничена площ. Изложението може да е слънчево или полусенчесто. Вирее върху всякакви почви, стига да е засадена на подходяща дълбочина. Брезата има плитки корени и трябва да се засажда на по-дълбоко. При продължително засушаване изисква обилно поливане. Презимува успешно, но за да запази чара си напролет короната се нуждае от премахване на изсъхналите клонки.

Въпреки атрактивния си вид дърветата с плачещи корони не изискват специални грижи. За да се създаде хармония от багри и форми в градината, видовете трябва да се съобразят с нейната площ, отчитайки размерите, до които достигат в зряла възраст и степента на растеж.


Добави коментар