Според ландшафните специалисти, храстите и живите плетове са най-неподдържаните растения в градината. Въпреки, че след засаждане, грижите за тях имат относително постоянен характер, се допуска намаляване броя на резитбите. Като следствие – прорасналите леторасти и заплетените клони нарушават декоративната визия на целия ансамбъл.
Резитбата на декоративните храсти, засяти индивидуално, в група или оформящи жив плет, е мероприятие, което осигурява правилното им развитие и перфектното оформяне на короните. Така всеки храст ще хармонира с останалите елементи от цялостната градинска композиция...
В зависимост от етапа на развитие и обстоятелствата, които я налагат се различават:
Резитба след засаждане
Стръковете се съкращават на малка височина – целта е да се стимулира развитието на кореновата система и образуването на по - плътна вегетативна маса. При листопадните видове се съкращава около ½ от височината на стъблата, а при вечнозелените храсти се подрязват само връхчетата. При растенията оформящи жив плет височината, на която се извършва подкастрянето варира от 10 см до 40см, в зависимост от изискванията на съответния вид. Извършва се през ранна пролет, когато няма активно сокодвижение.
Резитба за формиране
Цели придаване на форма и плътност на короната, тъй като при всяко подрязване на клона се образуват нови леторасти. Премахват се преплетените, кривите и растящите навътре клони, за да се осигури правилно развитие на скелетните, които оформят симетрията на короната. Когато се реже по-високо, т.е. клоните остават с по-голяма дължина, се появяват по-голям брой, но по-къси и тънки леторасти и обратно, при по-ниското подрязване леторастите са по-малко на брой, но с по-голяма дебелина и дължина. Правилното извършване на резитбата се съобразява с разположението на пъпките по клоните (последователно или срещуположно). Смрадликата, форзицията, спиреята, полигониумът са част от видовете с последователно разположени пъпки. Представители на видовете със срещуположни пъпки са чашкодрянът, орловият нокът, клематисът и дойцията. Когато короната на храста трябва да се отвори навън, се извършва резитба на „външна пъпка“. Когато се цели получаване на по-събрана и плътна короната, се извършва резитба на „вътрешна пъпка“. При живите плетове е в сила правилото, че със страничното ограничаване се постига по-бърз растеж във височина. Избраната форма трябва да осигури подходящи условия за развитието и формирането на храстите. Хоризонталното оформяне на върховете, води до задържане на натрупванията от сняг за продължителен период от време и причинява счупване на клоните и увреждане на короната. По тази причина за живите огради се препоръчват леко скосените или овални форми. При младите живи плетове формиращите резитби се извършват поне три пъти в годината – през февруари, май и септември. При всяко подрязване се оставят 5-7 см от прираста след предходната резитба, така за една година се осигурява нарастване във височина на живата ограда с 15-20 см. При старите живи плетове формиращата резитба се извършва еднократно, в края на месец юни. Като правило, този вид резитба се извършва през целия вегетационен период, но все пак времето трябва да се съобрази с индивидуалните изисквания на растителните видове. През летните месеци са подходящи ранните сутрешни или късните следобедни часове, за да се избегнат високите дневни температури. За постигането на правилни геометрични форми се използва шаблон от твърд картон или плоскости.
Резитба за оформяне на жив плет...
Резитба за съхраняване
Цели отстраняване на изсъхналите и болни клони и подобряване общата визия на храстите и живите плетове. Извършва се през 4-5 години или при необходимост. Най-подходящи са периодите без активно сокодвижение – ранна пролет или късна есен.
Резитба за подмладяване
Цели подобряване на общата визия на старите храсти и живи плетове. Въпреки грижите, при по-старите растения се наблюдават оголване на клоните, появата на „дупки“ в короната, които влошават декоративните им качества. При този вид резитба се съкращават скелетните клони, като по този начин се стимулира израстването на нови, които ще запълнят празнотите и ще подобрят общата визия на храстите. Извършва се в ранна пролет, като през първата година се подрязват върховете на живия плет (храста) на избраната височина. За удобство се използва опънат шнур, който маркира нивото на рязане.През втората година се изрязват ненужните скелетни клони от едната страна. В началото на третата година, операцията се повтаря, но от другата страна. Тъй като скелетните клони са с по-голяма дебелина, резитбата се извършва до определената пъпка, но нито прекалено близо, нито на голямо разстояние от нея. За да се предпазят кората и дървесината, отстраняването се прави с двукратен срез. Отрезът трябва да е с наклон навън, за да не задържа вода. По този начин се намалява риска от загниване на дървесината. Тъй като отрезът е с по-голяма площ, се намазва с тъмнозелена или тъмнокафява боя (избира се цвят близък до този на короната).
Декоративните храсти понасят добре подрязването, особено когато се извършва в подходящия, за растителния вид, момент. Нередовното оформяне на храсти и живи плетове, води до нарушаване на правилното им развитие. Клоните стават по-дебели и при последващи резитби се получават по-груби отрези. Така цялото растение „преболедува“ и губи чара си за продължителен период.
Инструментите, използвани при резитбата, трябва да бъдат добре заточени, за да се избегнат разкъсвания по дървесната тъкан или нежелани напуквания по стъблото. Подходящи са различни по големина градинарски ножици, ръчни и моторни храсторези.
При техническото изпълнение на всички видове резитби трябва да се подхожда много внимателно, от гледна точка на безопасността при работа с режещи инструменти.
Правилното оформяне на короните изисква прецизни срезове и придържане към избраната линия. По-опитните градинари могат да създадат уникални зелени фигури, които да се превърнат в декоративен акцент на градината.
И ако подрязването на Вашите храсти Ви се струва трудоемко, то какво ще кажете за градинаря на замъка Поуис край Уелс, Великобритания (Powis Castle in Powys, Wales, Great Britain), който в продължение на 70 дена всяка година с помоща на голям повдигач подрязва огромните живи плетове от тис които достигат до 20 метра височина...
Да не говорим пък за времето назад, през 18 век, когато за същият този плет са се грижили 10 градинаря, които с помоща на високи стълби, ножици и сърпове са го подрязвали за около 120 дена...