Създаването на акценти от чакъл в градината е една от новите модни тенденции в ландшафтния дизайн. Материалът е естествен, изпълва различни по обем и площ детайли, лесно се полага и има атрактивно ниска цена. Предимствата му се допълват и от факта, че позволява на дъждовната вода да се отича директно в почвата, а това снижава до минимум риска от ерозия.
Единственият недостатък на чакъла е трудното му почистване през зимата, ако е използван за настилка на градинските алеи, но и той може да бъде компенсиран с влагането му в оригинални проекти, свързани с организацията на градинското пространство.
Чакълът е незаменим при създаването на елегантни градини, разположени върху силно ограничена площ. Сложността в изграждането на зелено кътче върху малки терени произлиза от вида и начина на съчетаване на растителни видове, така че да не се създава усещане за претрупаност или голота. Използвайки опита в изграждането на източни градини (китайска и японска) липсата на тревен килим, може съвсем уместно да бъде заменена с покритие от чакъл. За да не се създаде усещането за неестественост и претовареност, идеята е приложима за терени до 20-30 кв.м. Създаването на чакълена, вместо тревна площ, е атрактивен елемент в общата композиция,но само при определени условия. Границите ѝ трябва да имат неправилна форма, която да следва извивките на растенията или другите елементи. По правило, ширината е по-ограничена, а по-издължените линии уголемяват визуално пространството. Вмъкването на площадка с правилна форма (кръг, елипса или овал) внася повече изисканост и стил. При проектирането на площадката трябва да се избягват ъгловатите или неправилни форми, тъй като създават усещането за пренаситеност с извивки и начупени линии. За настилката може да се използват естествени материали, които хармонират с чакълената площ. Свежата източна идея се подсилва от добавянето на няколко на по-едри камъка и добре подбраната растителност. Подходящи за целта са сребристият смърч (Picea pungens), чемширът (Buxus) , хортензията (Hydrangea), ацер палматум (Acer palmatum), бръшлян (Hedera), хоста (Hosta), скимия (Skimmia) и роза (Rosa).
Начините за полагане на чакъла непрекъснато се усъвършенстват, но на Вашето внимание ще предложим един много лесен и практичен вариант. Участъкът се маркира, почиства от растителни отпадъци, а плевелите се изкореняват. Почвата в маркираната площ се уплътнява чрез трамбоване и валиране. Застила се с водопропускливо мулчиращо фолио, върху което се насипва пласт чакъл с дебелина 15-20 см. Изградена по този начин, чакълената площ е защитена от заплевяване и при желание за промяна в детайлите или стила, чакълът може да бъде лесно отстранен, без да се замърсява почвата.
Друга интересна идея, чиято реализация ще придаде елегантност на градинската композиция е изграждането на каменен поток. Основният материал – чакълът, се съчетава с камъни, различни по големина, форма и цвят. Практично е идейният проект да се разработи в няколко варианта, от които ще се избере най-подходящия, с оглед особеностите на терена – размери, наклон, разположение на дърветата, храстите и декоративните треви. Практическото изпълнение на избрания вариант започва с подготовката на коритото на „каменната река”. След трасирането му, повърхността на почвата се почиства от растителните отпадъци. Изскубват се всички плевели и се оформя релефът на дъното. Почвата се уплътнява чрез трамбоване и застила с мулчиращо водопропускливо фолио. Първо се полага слоят чакъл. Подходящата дебелина е 15-20 см. Отстрани се полагат по-големите камъни, като се спазва правилото за разчупеност на формите. Използват се предимно речни или варовити камъни. Повторяемостта на елементите трябва да се избягва, тъй като създава неприятното усещане за неестественост и измества основната концепция - за близост до природната среда. Около каменния поток може да се предвиди кътче за отдих, чрез поставяне на удобни за сядане камъни. Подходящо съчетаните растителни видове около него ще допълнят хармонията. Цялата цветна композиция се развива около едно растение с по-голяма височина. Около него се разполагат цъфтящи видове, които спектрално създават усещането за наличие на вода.
Подходящи за целта са Ирис (Iris barbaca), Лобелия (Lobelia), Кампанула (Campanula), Брунера (Brunnera mackophylla), цъфтящи в синьо, пурпурно и лилаво. Декоративните треви допълват вълшебството на мнимата река. С броят им обаче не бива да се прекалява – комбинират се един нискостеблен и един високостеблен вид.
С малко въображение, без влагането на значителни финансови ресурси, използвайки естествени материали и подходяща растителност, в градината освен естетика, може да се внесе и лек екзотичен нюанс. Поддържането на растенията и настилките изисква грижи, но удоволствието от гледката ги заслужава.