Тези растения, обикновено, нямат особени претенции към почвените условия. Някои от тях оцеляват при продължителна суша, благодарение на нищожните количества влага, която изпаряват, а други складират запас от вода в месестите си листа и стъбла.
Те се отглеждат лесно, тъй като не изискват особени грижи. Подходящи са за озеленяване на покриви и тераси с южно и западно изложение. Развиват се добре върху сухи и слаби почви. Всяко обогатяване на почвения субстрат или повишаване на почвената влажност спира развитието им и често води до унищожаване на растението...
Подходящи за градината са следните растителни видове:
1 Калдъръмче (Portulaca grandiflora) - най-непретенциозното за отглеждане, почвопокривно цвете с месести, цилиндрични листа. Стъблата са ръждивочервени и достигат височина до 30 см. Цъфти от май до октомври с бели, жълти, оранжеви, червени, розови или цикламени цветове, които имат характерен копринен оттенък. В зависимост от сорта, сруктурата на цвета е проста – състои се от 5 венчелистчета, двоен венец или кичести. Диаметърът на цветовете варира от 2 до 5 см.
2 Лале (Tulipa) - добре познато, многогодишно луковично растение. Познати са над 1000 сорта, разпределени в 140 вида, отглеждани заради чашковидните, звездовидни или като камбанка, цветове. Цъфти през април и май. Предпочита топли и слънчеви изложения, но понася добре полусянка. Изисква дренирани, глинесто-песъчливи почви.
3 Винка (Vinca major) - предпочита полусянка, но понася ярко слънце и пълно засенчване. Развива се добре върху добре дренирани и рохкави почви с неутрална реакция. Допуска подхранване с органични и минерални торове. Зимоустойчиво, почвопокривно растение, подходящо за алпинеуми и озеленяване на сенчестите кътове в градината.
4 Люляк (Syringa) - многогодишен листопаден храст с ароматни, прости или кичести цветове, събрани в гроздовидни съцветия. Обагрени са в бяло и всички нюанси на лилавото. Новите хибридни сортове са с едри, силно кичести цветове без аромат, а високата им декоративна стойност се дължи на нестандартните нюанси в кремаво, жълто и пурпур. Цъфтежът е през април-май. Видът е устойчив на болести, засушаване и ниски зимни температури. За удължаване на цъфтежния период, прецъфтелите клонки трябва да се отстранят. Храстът изисква непрекъснат контрол върху нарастването на туфата.
5 Юка (Yucca) - предпочита слънчеви изложения. Засажда се в дренирани почви с наклон – за оттичане на дъждовните води. Невзискателна е към почвените условия, расте и върху пясък. Наторява се с минерални торове през пролетта. Изисква предпазване от зимните студове. Атрактивно растение, особено през периода на цъфтеж.
Най-популярните сухолюбиви саксийни цветя са:
6 Кактуси (Cacti) - издържат продължителното засушаване, защото в сочните им стъбла са натрупани водни запаси. Обичат слънчеви места и трудно понасят смяната на изложението. През лятото се поливат само, когато почвата засъхне, като температурата на водата за поливане трябва да е по-висока от атмосферната. Пресаждат се само младите растения.
7 Дебелец (Sempervivum) - сукулентно растение с вечнозелени месести листа, прибрани в стегната розетка. Не понасят преполиване. Прекомерното подхранване и пресаждане влияят зле върху развитието му. Цветовете, бледорозови или червени, се появяват през лятото. Изисква ярко слънце и оскъдни поливки. Студоустойчив и лесен за рамножаване вид.
8 Тлъстига (Sedum) - сукулентно растение, чийто цвят зависи от условията на отглеждане – при сухи почви и високи летни температури стъблото става сиво, червеникаво, кафяво или розово. Цъфти от май до септември с обагрени в розово, бяло или пурпурно цветове, които нямат декоративна стойност. Развива се добре в сухи и бедни повчи. Пълноценният почвен субстрат и високата почвена влажност предизвикват изсъхване. Най-голямо приложение намират сортовете
S. telephium, S. album и S. Floriferum, цъфтящи съответно с пурпурни, бели и златисти цветове.
9 Ешеверия (Echerveria) - пустинно растение, чиито месести листа образуват плътна розетка, която опира в почвата. Някои сортове имат извити стъбла, на които са разположени розетките. Обича слънчеви места и песъчливи почви. Цъфти целогодишно с дребни оранжеви, червени или бели цветове, които нямат декоративна стойност. Растението се използва при озеленяване на каменни кътове в градината. При контейнерно отглеждане на балкона, се комбинира с кактуси, красула и седумни растения.
10 Красула (Crassula) - раличават се сортове с пълзящи или дървовидни стъбла. Листата могат да бъдат дребни, месети или люспести, обагрени в зелено, сиво или червеникаво. Най-популярният вид е C.portulacea, известно и под наименованието Дърво на живота. Височината на този сорт достига до 1 метър. Има едри, месести тъмнозелени листа с тънка червения ивица в края. Всички сортове предпочитат слънчеви изложения и песъчливи почви.
Със своята непретенциозност към условията за отглеждане, сухолюбивите растения са предпочитани от начинаещите градинари.
