В началото на есента все още дневните температури са сравнително високи, а слънчевата светлина, макар и загубила своята интензивност, е достатъчна за растенията. Едногодишните цветя са в края на своя жизнен цикъл, а многогодишните се подготвят за периода на покой. Това е сезонът, през който се редуцира поливният режим за стайните растения, за да могат по-лесно да се адаптират към условията в жилищните помещенията, в които ще преживеят студените зимни месеци.
Намалената почвена влажност, сухият въздух и все още високите температури през есента правят растенията по-малко устойчиви към неприятелите.
Статистиките сочат, че всяко второ растение се напада от листни въшки. Тези дребни насекоми (1-5мм) образуват цели колонии по върховете на филизите, младите листа и цветоносите, откъдето изсмукват хранителните сокове. В следствие на това засегнатите участъци се деформират и изсъхват, цветовете повяхват, а лепкавия сок, който отделят е подходяща хранителна среда за различни видове болестотворни гъбички.
Една от сериозните заплахи за растенията идва от различните видове паяжинообразуващи акари. Тези миниатюрни паячета се размножават с изключителна бързина при достатъчно топлина и ниска въздушна влажност, предизвиквайки значителни смущения в обмяната на веществата у декоративните растения. Развиват се предимно върху долната страна на младите листа, от които изсмукват клетъчния сок, заедно с хлорофилните зърна. Понижаването нивото на хлорофила нарушава нормалното протичане на жизнените процеси в растенията и те изостават в развитието си. Увредените участъци се обезцветяват или покафеняват, след което листата изсъхват и окапват. Цветните пъпки не се развиват и падат, цветовете остават недоразвити и изсъхват, а по остатъците от растението се забелязва тънка паяжина. Ако не бъдат предприети навременни адекватни мерки за борба с паяжинообразуващите акари, те могат да нанесат непоправими вреди или да унищожат напълно цветето.
Специално внимание заслужава червено-плоскостелката, която е най-дребна от всички акари и дължи наименованието си на цвета и плоското си тяло. Сухият застоял въздух и високите температури в помещенията са идеални за бързото им разпространение по декоративните растения.
Към този род вредители се причислява и цикламения акар. Той е монофаг – не напада други растения. Поради миниатюрните си размери и умението да се крие в ъгълчетата на листата, откриването му с невъоръжено око е изключително трудно. Концентрацията на голям брой акари наподобява прахообразен слой, полепнал по долната повърхност на листата. За разлика от останалите видове акари, идеалните условия за развитието му включват висока въздушна влажност и по-умерена температура. Заразените циклами са с кафеникави връхчетата на филизите, цветните пъпки са с неестествено тъмен цвят и изсъхват, а по цветовете се появяват петна и деформации. Профилактиката срещу всички видове акари се състои в редовен и щателен визуален контрол върху повърхността на листата.
При установена плътност от 4-5 акара при по-едрите листа (2-3 при по-дребните), всички надземни части на растението се пръскат с Омит 57Е, Пираника 20ВП или Талстар 10ЕК. За да се разкъса паяжината, под която има възрастни акари, ларви и яйца, се пръска със силна струя, в противоположни посоки, като се внимава препарата да не попадне върху цветните пъпки и цветовете. Ако е засегната значителна част от растението е по-добре цялото да се унищожи, за да се спре нашествието на акарите върху останалите цветя.
Неблагоприятните условия на отглеждане в помещенията са идеални за нашествието на белокрилката. Тази миниатюрна бяла пеперуда (около 1-2 мм) се размножава изключително бързо. Храни се със сока от листата и изтощава максимално растението. Образува колонии по обратната страна на листата. Заразеното растение се опръсква с разтвор на Адмирал 10ЕК. Препаратът предизвиква стерилност у женските индивиди и прочиства растението от вредителя.
Щитоносните въшки са едни от най-упоритите неприятели по декоративните цветя. Те се разпростират по листата, клонките и стръковете. Съществуват различни разновидности, но общите им характеристики се свеждат до полусферичната форма на щитчето и кафявата му окраска. Нашественикът завладява бързо цялото растение и се разпростира в околните. Разполага се върху долната повърхност на листата. При по-слабо засегнатите растения въшките и яйцата им се отмиват със сапунен разтвор. Почистване с тампон, напоен с денатуриран спирт се препоръчва при по-сериозно заразяване. В търговската мрежа се предлага и нов препарат, който е с доказана ефективност срещу паразита – ЕКТО KILL спрей. Растението се опръсква (в два последователни дни), като през втория ден се впръсква и в повърхностния слой на почвата. Инсектицидът убива щитоносните въшки и те се „отлепват“ от листата. Така любимото растение възвръща перфектната си декоративност. Препаратът може да се прилага и профилактично.
Сериозни повреди по цветята причинява и трипсите, които нападат цветовете и пъпките на декоративните растения. Появата на тези насекоми джуджета (1-1,5мм) по цветята може да се установи по наличието на многобройни светли точици и прозрачни участъци по горната повърхност на листата и черните точки, разположени на обратната им страна. Възрастните насекоми са с тъмна окраска – кафеникава или черна, докато личинките са бели, белезникави или жълти, което ги прави незабележими върху листната петура. Борбата с трипса се води трудно, поради факта, че във всеки стадий от развитието си той е „чувствителен“ към точно определен инсектицид. Препаратите не са в състояние да унищожат яйцата и личинките в последен стадий от развитието им. Еднократните обработки могат да постигнат намаляване на числеността, но не и пълно унищожение на вредителя, т.е. налага се извършването на няколко обработки с различни препарати. Това налага при наличие на трипс да се унищожат всички цветове и цветоноси на растенията от колекцията. Тъй като при 25ºС популацията се удвоява за 4-5 дни се препоръчват няколко обработки с различни препарати, извършвани в интервал от 4 дни. Трипсът се адаптира към различните химически продукти за растителна защита, което налага редуване на обработките с Актара, Моспилан и Конфидор в произволна последователност. Препоръчително е към разтвора да се добавя противопаразитен шампоан за домашни любимци, който спомага за по-доброто му полепване към надземните вегетативни части на растенията.
Осигурявайки приток на свеж въздух, по-висока влажност на въздуха и подходяща температура, ще осигурим не само желаната декоративност на цветята, но и по-добрата им устойчивост срещу вредителите.