Традиционното японско изкуство за подреждане на цветя - икебана олицетворява вечния кръговрат на живота. То възниква през V век, когато заедно с будизма, в Япония навлиза и традицията, в знак на почит, да се поднасят цветя на Буда и душите на мъртвите.
Според монасите, икебана е сливане на човешкия дух с природата. По това време подреждането на цветята било част от религиозните церемонии.
По начина на позиционирането на растенията в цветната композиция се влагал определен смисъл, който подчертавал високите духовни и личностни качества на аранжиращия, а практикуването на икебана се приемало като форма на медитация. При подредбата на цветята били спазвани принципите на превъзходството, ритъма, хармонията и пропорционалността.
Основоположник на икебана е будисткият монах Шуин Джи от храма Рокакудо край Киото, а първото училище – Икенобо - възниква преди повече от пет века. В началото достъп до усвояването на икебана имали само представители на висшата аристокрация. През ХVII век икебана получава статута на изкуство и до тайните му вече можели да се докоснат и други прослойки на обществото: богати търговци, самураи, представители на някои съсловия. Тогава и жените получили правото да изучават и практикуват икебана. В началото на ХХ век преподавателят Уншим Охара създал великолепна композиция с помощта на нискостеблени западни цветя от епохата Мейджи, поставени в нисък съд. Този начин на подредба не бил залегнат в учебната програма, но създателят му получил правото да създаде свое собствено училище, в което да го преподава. За да популяризира стила си и да намери последователи, Охара организирал изложба с композиции, аранжирани от него. Произведенията му били толкова изящни, че без затруднения намерил ученици за своята школа. Днес в Япония икебана се преподава в над 2 000 училища, но най-авторитетни са Икенобо, Охара и Согетцу.
Първите аранжировки били прости – високото централно стъбло се съчетавало с две по-къси клонки. С годините утвърдените стилове са се надграждали с нови идеи и детайли, и днес за икебана са характерни стиловете:
Насочен нагоре - (рикка – „изправени цветя“). При него се използват високи бронзови вази. В зората на изкуството основният елемент – небе – сочел наляво или надясно в асиметричната композиция, а на по-късен етап се поставял вертикално. Останалите клонки, с различна символика и декоративност, били поставяни в центъра, като ядро в мислена сфера. Въпреки, че стилът е определян като скован, композициите представят вселената като природна картина.
Икебана в стил Рикка
Чабана – „чайни цветя“. Този стил възниква през XVI век като част от чаената церемония (чаною). Композицията се състои от една или две клонки, поставени в малък съд.
Икебани в стил Чабана
Нагеире - „вмъквам“. Стилът е основан базата на Чабана. Аранжировката е по-семпла и небрежна. Елементите са малко на брой и са аранжирани във висок съд (ваза).
Рикка и Нагеире дават силен тласък в развитието на икебана. С годините техниките стават все по-сложни, раздвижените композиции отново са подчинени на символизма и утвърдените стилове, но са още по-многозначни. За създаването им, освен цветя се използват различни естествени материали.
Шока или Сейка – „живи цветя“. Използват се три клонки, поставени така, че да образуват разностранен триъгълник. Стилът е официален, а трите клонки символизират Чи – земята, Тен – небето и Джин – човека. Всяко училище по икебана доразвива по свой начин този стил.
Икебани в стил Сейка
Морибана – „отрупани цветя“. Стилът се появява през XIX век, и за разлика от традиционните стилове, при които елементите на композицията са събрани в една точка, елементите се подреждат по цялата повърхност на плитък и разлат съд (суибан). С помощта на помощни приспособления, чрез които елементите се закревпат в съда, творецът има възможност да пресъздаде реалистични природни картини. Техниката е специфична и сложна. Използват се камъни, минерали и други естествени материали.
Джиука – “свободно падащи цветя“. В този стил няма правила и забрани. При създаването на композицията е позволено използването на всякакви материали и техники. Аранжировките са изключително сложни и подчинени на артистичността и представите за красота. Те са оценка за креативността на твореца.
Икебани в стил Джиука
Бунджибана – композициите се аранжират по конкретен повод, нямат религиозен характер и изразяват чувственост и възхищение. Правото да прилагат този стил имат само литератори.
При създаването на композициите се използват живи клонки и цветя, житни класове, лозови пръчки, семена, плодове и сухи растения. Всеки елемент или комбинация от елементи носи някакво послание. Ето най-значимите от тях:
- бамбук – дълголетие и воля
- ябълка – мир, вечно съгласие, добруване в семейството
- клонка от кайсия – изящество и женска красота
- жасмин – наслада от живота
- роза, съчетана с бор – младост и дълголетие
- бор, съчетан с божур – младост и просперитет
- божур, съчетан с бамбук – просперитет и мир
- орхидея - радост
- хризантема - благородство, включва се в композициите, предназначени за достойни хора, в знак на преклонение към тях.
В някои съвременни аранжировки се допуска използването дори на стъкло, метал и пластмаса. При избора на елементи определящо значение има общата визия на композицията, а не на отделния компонент. От някои растения се използват само клонките, от други листата, стръковете или цветовете. Всяко цвете може да се включва в композицията през точно определен сезон. Определена символика има и позицията на цветовете – лице, гръб или профил.
Отделните елементи се закрепват в съда, чрез използването на различни похвати:
Оридоме – прилага се при използване на дълбоки вази. Стъблото се прегъва така, че да опира в горния ръб на съда, прегъната част да е във вътрешността му, а основата да достига до дъното.
Киридоме – прилага се при по-дебели стъбла. Основата се реже под ъгъл и се поставя опряна в стената на съда.
Йоко-варидоме – основата на клонката се сцепва по дължина, в получената цепнатина се поставя тънка дъсчица, чиито краища се опират в стените на съда и държат клонката изправена вертикално.
Тате-варидоме – основата на клонката се сцепва по дължина, в цепнатината се поставя дъсчица, единият край на която опира в дъното на съда, а другият – в стената му.
За по-голяма дълготрайност на аранжировките в съдовете трябва да има достатъчно количество вода. За да се запази свежестта на цветята се прилага смачкване, варене или горене на краищата на стъблата. Прилага се техниката мизугири – краищата на стъблата се режат под вода, непосредствено преди поставянето им в съда.
Съдове за Икебана
Използваните съдове са част от композицията и символизират живота. Бронзови, керамични вази, стъклени и метални съдове, бамбук, кратунки – няма ограничения в избора на форми, но дъното задължително трябва да бъде чисто и концентрично. Когато се използват съдове с тесни гърла, се избягва използването на голям брой елементи, а при разлатите съдове е важен начинът, по който се използва повърхността на водата.
За разлика от обикновената аранжировка на вази и съдове, при икебана основните характеристики на композицията са асиметрията и свободното пространството, заключено между отделните ѝ елементите. Чрез огъване, подрязване и стилово аранжиране се цели да се избегнат еднообразието и симетрията.
Икебана отдавна не е част от религиозните будистки обреди, но запазва своето философско звучене и до днес.
–