Ароматната кализия (Callisia fragans) е многогодишно стайно растение, което принадлежи към семество Комелинови (Commelinaceae). Приема се, че нейната родина е Мексико, но вирее свободно в тропичните и субтропични зони на Централна Америка, Югоизточна Азия и Антилите. За разлика от останалите си сродници, които имат стелещи се стъбла, ароматната кализия е с изправено, облистено и крехко стъбло, което достига до 80-90 см височина при стайно отглеждане, и до 150-160 см в зоните на естествено разпространение.
Листата са линейни, плътни, имат жълто-зелена окраска и са покрити с восъчен налеп. Дължината им варира в диапазона 20-30 см, а ширината е около 5-6 см. На пръв поглед наподобяват листата на младо царевично растение. От стъблото израстват многоколенни ластуни, покрити с недоразвити листа и гъста метлица като завършек. Дължината им достига около метър. При допир с почвата, ластуните се вкореняват. Това е начинът за размножаване в естествена среда. В домашни условия нови растения се получават чрез вкореняване на резници във вода. Кализията цъфти изключително рядко с дребни цветове, събрани в метличести съцветия. Цветчетата притежават нежен аромат, наподобяващ този на момината сълза.
Кализията предпочита изложенията с интензивна осветеност. Развива перфектни декоративни качества, отглеждана при постоянна температура около 18ºС. В периодите на активна вегетация почвата се поддържа постоянно влажна и растението се подхранва на всеки 15 дни. През зимните месеци повърхностния почвен слой се оросява съвсем леко. Цветето е непретенциозно и се отглежда лесно.
Фактът, че освен декоративни, растението притежава и лечебни свойства, е малко познат. Заради полезните си качества, ароматната кализия е наричана "билка на века". Известна е и под наименованията "жива коса" и "домашен жен-шен". Като билка у нас е малко позната.
За лечебни цели се използва сокът от надземните вегетативни части на растението: листа, стъбла и най-вече ластуни. Лековитите свойства се дължат на биологично активните вещества в сока: флавоноиди, фитостероиди, желязо, мед, хром, витамини и широкоспектърни микро-елементи.
Ароматна кализия (Callisia fragans)
В Централна Америка растението отдавна е известно като мощен биостимулатор, а азиатските народи го използват от векове за лечението на алергии, кожни възпаления, сърбежи, измръзвания и изгаряния.
Маслената емулсия от кализия, приемана в продължение на 2 месеца е в състояние да спре развитието на малки тумори на белите дробове, правото черво, гърдата и стомаха. Прилага се след интоксикация на организма и диетичен хранителен режим, който изключва приема на готварска сол, мазнини, захар и алкохол.
Лечебните масла се използват за облекчаване състоянието на страдащите от артрити, артрози, кожни проблеми и за разтривки при простудни заболявания. За приготвянето им се използва надземната част от растението, която се пресова и прецежда през марля. Смесва се със зехтин в съотношение 2:3. След хомогенизиране, сместа се съхранява в плътно затворен тъмен съд, поставен в хладилник.
Мехлемите се приготвят от сока на свежо набрани листа, към който се добавя вазелин. Съотношението е 1 обемна част сок към 3 обемни части вазелин. След пълното хомогенизиране сместа се съхранява в тъмно бурканче или кутия при хладилни условия. Вазелинът може да се замени с
прясна свинска мас или детски крем. Мехлемът се използва при артрити, артрози, трофически язви и разтривки при простудни заболявания.
За приготвяне на масло от кализия са необходими свежи листа и стръкове, от които чрез пресоване се извлича сок. След прецеждане, той се смесва със зехтин в съотношение 2:3. Сместа се съхранява за 3-4 седмици в хладилник и служи за външно приложение.
Запарката се приготвя от листа и ластуни, които се заливат с вряща вода за около 10-15 минути. Прецежда се и се приема три пъти дневно по 50мл преди хранене.
Отварата се приготвя от листата, ластуните и стъблата на кализията. За разлика от запарката, тук се избягва продължителната термична обработка. Две междувъзлия от ластуни или два листа се нарязват ситно и се заливат с 0,5 литра вода. Сместа се загрява, без да кипва. Охлажда се и престоява 7 часа. След прецеждане се съхранява в плътно затворена тъмна бутилка в хладилник. Приема се три пъти дневно, по 1 супена лъжица 30-40 минути преди хранене. Отварата е много ефективна при запек и стомашно-чревни проблеми.
Спиртните настойки се приготвят от ситно нарязани 12 междуколенни възли от ластуни, които се заливат със 750 мл 40º спирт или ракия (над 40º). Престоява 14 дни в плътно затворен съд при стайна температура. Приема се по 1 супена лъжица, 3 пъти дневно, 30-40 минути преди хранене. Съотношението кализия - спирт и концентрацията на алкохол в настойката зависят от конкретната диагноза и етапа от развитието на болестта.
При досег с метали, кализията губи лечебните си свойства, а предозирането причинява силно главоболие, световъртеж, проблеми с щитовидната жлеза, падане на гласа и екзема.
Кализията помага при облекчаване състоянието на страдащите от хемороиди, диабет, гастрит, язва, колити, псориазис, екземи, бронхиална астма, очни заболявания, депресия, миома, кисти и безплодие.
При приемането на продукти, съдържащи кализия, консултацията с фитотерапевт е задължителна. Самолечението може да предизвика редица усложнения при протичането на болестта. Употребата на продукти, съдържащи ароматна кализия не може да замени стандартните терапевтични процедури.