Това елегантно широколистно дърво е широко използвано в озеленяването, заради характерните светли цветове и бодливите зелени кошнички, в които са скрити семената му. В Северна Америка Aesculus hippocastanum (както е латинското му наименование) е известен като "еленово око", заради приликата между семената му и окото на едно от най-грациозните диви животни.
Естествените му местообитания са В Северна Америка и Евразия, в поясите между 380 и 500 метра надморска височина. У нас видът е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Конски кестен (Aesculus hippocastanum)
Силно развитото му стъбло се развива до 30 метра височина. Покрито е със сиво кафеникава кора. Листата са срещуположни, съставени от 5 до 9 длановидно приседнали листа с неравномерно назъбена периферия. Всяко съставно листо е издължено и обратно яйцевидно, с клиновидна основа и късо заострен връх. Цветчетата имат несиметричен строеж и са разположени в петделни чашки с форма на камбанка. Венчелистчетата, 4-5 на брой са бели с жълто или червено петно в основата. Тичинките са по-дълги от венчето и са 5,6 или 7 на брой. Цветчетата са еднополови и двуполови. Всяко, обърнато нагоре гроздовидно съцветие е съставено от няколко женски или двуполови цветчета и множество мъжки. Цъфтежът обхваща месеците април и май. Плодът е семенна кутийка със сферична форма, покрита с бодли, в която са разположени едно или две кафяви семена с едрина 2-3 см в диаметър. Плодовете съзряват в ранната есен – през септември и октомври.
За лечебни цели се използват кората на младите стъбла и клонки, която се добива преди разлистването и семената, които се събират след съзряването им през есента.
Отделните вегетативни части на конския кестен имат различен химичен състав. Кората е богата на кумаринови гликозиди (ескулин с агликон ескулетин и фраксин с агликон фраксетин), тритерпенов сапонин есцин, алантоин, масло и дъбилни вещества. Съставът на семената включва хидроксихумарини, метоксикумарини, флавоноидни биозини, фитостероли, нишесте, белтъчни вещества и масло. В листата на конския кестен се съдържат флавоноиди (рутин, спиреозид, астрагалин, кверцитрин, изокверцитрин и кверцетин).
Богатият химичен състав обуславя и многопрофилното действие на екстрактите, извлечени от растението. Те имат обезболяващ и противовъзпалителен ефект, укрепват капилярите и стените на кръвоносните съдове, възпрепятстват прекомерното кръвосъсирване, противодействат на образуването на тромби и намаляват вискозитета на кръвта. Тези свойства го правят ценна суровина за фармацевтичната индустрия. Неслучайно екстрактът влиза в състава на лекарствата за разширени вени, тромбофлебити и хемороиди. Особено ефективен е екстрактът, получен от семената. Той разширява стеснените кръвоносни съдове и спира кървенето при страдащите от хемороиди.
Екстрактите са сред основните съставки на фармацевтичните продукти за понижаване нивата на лошия холестерол и се предписва на страдащи от атеросклероза. Прилагани външно - за бани, дават добри резултати при мускулни болки и невралгии.
Екстрактът от конски кестен е включен във формулата на козметичните средства за защита от UV-лъчи и премахва нежеланите последици при слънчеви изгаряния.
За разлика от други природни продукти, полезните свойства на кестена били познати и използвани още от прабългарите. Те поставяли семената по протежение на леглото на болния, с изпъкналата част нагоре, за да неутрализират отрицателните енергии и да ускорят възстановяването му. Поставени по същия начин под възглавницата, семената помагат при умствена преумора и осигуряват спокоен сън.
Народната медицина изобилства от рецепти, които носят облекчение при различни проблеми.
Настойката от цветове има противовъзпалителен и обезболяващ ефект. Тя се получава от 100 грама сушени цветове, които се киснат в продължение на 20 дни в 1 л. водка. Използван за разтривки, при ревматизъм и артроза, същият продукт облекчава болката в засегнатите участъци. При вътрешно приложение на 40 капки от настойката, разтворени в 50 мл вода, преди всяко хранене, се облекчава състоянието на страдащите от подагра.
Хладките вани с отвара от кестенова кора са подходящи при хемороиди. Същият ефект има и запарката от 1 ч.л. ситно нарязани семена, която се залива с 300 мл вряща вода. След 2 часа запарката се прецежда и се приема вътрешно по 100 мл, 3 пъти дневно.
Въпреки широкото приложение на лечебните свойства на конския кестен, консултацията с лекуващия лекар преди приема е задължителна. Самолечението може да бъде изключително опасно за здравето и живота на пациентите.
Конски кестен (Aesculus hippocastanum)