Невенът принадлежи към семейство Сложноцветни. За негова родина се счита Средиземноморското крайбрежие на Южна Европа, но е разпространен из целия континент. Родът наброява над 20 вида, но когато говорим за лечебните свойства на растението, визираме единствено Calendula officinalis, култивиран сорт, който се характеризира с изправено, достигащо 70 см жлезисто стъбло.
Светлозелените му листа са прости, издължени, двустранно овласени и лепкави. Съцветията имат формата на кошничка, образувана от множество малки, тръбести цветове в центъра, обагрени в жълто, оранжево или кафяво и двуредно разположени около тях, мъхести оранжеви прицветници. Растението е биобарометър - ако след изгрев слънце цветчетата му останат затворени, през деня се очакват превалявания от дъжд. Цъфтежният период продължава от юни до края на ноември. Подходящи за развитието му са слънчевите кътчета и дренираните, плодородни почви. Размножава се чрез семена и обикновено се саморазсажда из градината. Полезна е цялата надземна част на растението. В цветовете и стръковете се съдържат смоли, сапонини, органични киселини (аскорбинова, салицилова и ябълчна), горчиви вещества, фитонциди, тритерпеноидни естери, бета-каротин, зеаксентин, лутеин, гликозиди, ксантофили, фитостерин, флавоноиди, минерални и слузни вещества. Концентрацията на лечебните съставки е по-висока в ярко обагрените цветове. Стръковете и цветовете, предназначени за приготвянето на лечебни продукти, се събират през юли и август и се сушат при температура 40º С. Дрогата се съхранява в хладни и проветриви помещения и е годна за срок от две години.
Полезните свойства на невена били познати още в древността. Египтяните го използвали при приготвянето на еликсири за подмладяване. Персите и елините ароматизирали с него най-изисканите си ястия. Немците също използвали цветовете в кулинарията, за да придадат плътност на супите и сосовете. В Средновековието го почитали като цветето на Дева Мария, защото повишавало репродуктивните способности на жените. По време на Първата световна война, качествата на непретенциозното цвете били използвани при лечение на огнестрелни рани, а в Германия прочутата природолечителка Хилдегард фон Бинген го препоръчвала при проблеми с храносмилателната система.
В народната медицина невенът бил използван при главоболие, жълтеница, липса на апетит, кожна туберкулоза, възпаление на лимфните възли, рак на кожата и менопауза.
Етеричното масло, каротиноидите, флавоноидите и горчивите вещества имат противовъзпалително действие и ускоряват заздравяването на откритите рани.
Мехлемът от невен облекчава състоянието при упорити заболявания като псориазис и херпес зостер. Той се приготвя от 50g сушени цветове на невен и 500 ml зехтин. Сместта се поставя в плътно затворен стъклен съд и престоява на слънце 20 дни, след което се поставя в термоустойчив съд и се загрява, без да се допуска завиране. Добавят се по 40 грама пчелен восък и какаово масло. След разтапяне на съставките, сместта се разбърква до пълното ѝ хомогенизиране и се налива в тъмни бурканчета.
Мехлемът от невен е хомеопатично средство, с което се облекчават неприятните последици от измръзване, слънчево изгаряне, кожни раздразнения, обриви и сърбеж. При охлузвания, преди поставяне на стерилната превръзка, мястото се намазва с мехлем от невен. Стимулиращото му действие върху кръвообращението помага и при студени крайници.
Отварата се приготвя от 2 с.л. стрити цветове, които се добавят към 600 ml кипяща вода и се варят в продължение на 3-4 минути. След снемането от огъня, престоява 2 часа и се прецежда. Използва се като гаргара при възпаление на венците, ранички в устната кухина и болки в гърлото.
Със запарката се лекуват язви на стомаха и дванадесетопръстника, стомашно-чревни и сърдечно-съдови заболявания. Приготвя се като 2 с.л. цвят се залеят с 400 ml кипяща вода и престояват два часа. Дозата е достатъчна за еднодневен прием ( три пъти по 150 ml, 30 минути преди хранене). Запарката подобрява кръвната и лимфна циркулация.
Чаят от невен има успокояващ ефект върху централната нервна система и възпаление на пикочния мехур. Той е и средство за борба с целулита, заедно с подходящ масаж.
Тинктурата се получава от 1 чаена чаша свежи цветове, поставени в стъклен съд и заляти с 5 ч.ч. силна домашна ракия (водка). Съдът се затваря плътно и се оставя 14 дни на слънце. Намира външно приложение при компреси и промивки на рани. Памучен тампон, напоен с тинктура спира кървенето. При трудно зарастващи рани се прави промивка с разтвор, съдържащ 1 обемна част тинктура и 10 обемни части зехтин. При хипертония или проблеми с жлъчката се препоръчва приемане на 30-40 капки тинктура, разтворени в 250 ml вода. Дерматомикозите по тялото и стъпалата, причинени от гъбички, се разпространяват изключително бързо – при директен контакт. За справяне с проблема е необходимо ежедневно третиране на заразения участък с разредена тинктура от невен. Същата терапия се прилага при премахваване на брадавици и старчески петна.
Цветния прашец от невен се използва при лечение на туморни новообразувания в хранопровода, червата и стомаха, като се прилага съчетано с лъчетерапия.
Научно доказано е, че Calendula officinalis е най-силният дезинфектант сред представителите на флората.
Въпреки многото целебни съставки, невенът не бива да се приема преди консултация с фитотерапевт, тъй като предизвиква алергични реакции. При вътрешно или локално приложение е възможна появата на моментни зачервявания или по-упорити кожни обриви. При хора, страдащи от астма, сенна хрема, свръхчувствителност или алергии, приемането на продукти, съдържащи невен се извършва САМО ПОД ЛЕКАРСКО НАБЛЮДЕНИЕ.
На бременни, кърмачки и лица, страдащи от сърдечна недостатъчност, артериална хипертония и свръхчувствителност, е противопоказно приемането на продукти, съдържащи невен. Забранена е употребата им и от водачи на МПС, оператори на машини и от хора, приемащи успокоителни и антидепресанти (без значение дали са на билкова основа). При планови операции, употребата на продукти с невен трябва да се преустанови най-малко 2-3 седмици преди интервенцията.
Самолечечението с невен може да предизвика сериозни здравословни проблеми.
Невенът влиза в състава на различни козметични продукти, разработени за проблемна кожа.
Домашен лосион против акне може да се приготви от 1 чаена лъжичка тинктура от невен, разтворена в 200 ml вода. Засегнатите кожни участъци се третират с памучен тампон. При кожни раздразнения, след третиране с лосиона, обработеният участък се намазва с мехлем от невен.
Сухата и чувствителна кожа се повлиява изключително добре от лосион, приготвен от 90 ml розова вода и 10 ml тинктура от невен. Съставките се поставят в тъмна бутилка и се разклащат енергично. Лосионът се нанася върху измитата и почистена кожа с леки потупващи движения.
Проблемната коса може да възвърне здравия си вид при използване на натурални продукти като ябълков оцет и тинктура от невен. В състава на лосиона влизат тинктури от коприва и салвия, прополис и масло от авокадо. След измиване на косата, лосионът се нанася върху скалпа с леки масажиращи движения.
Невенът заличава белези и следи от напукване по кожата. Той е един от натуралните продукти, които имат подхранващо, оздравяващо и омекотяващо действие върху кожата.
Цветовете и листата на растението са ядливи и намират приложение в кулинарията. Цветовете успешно заменят шафрана в готварските рецепти и се използват за аранжиране на ястия. Листата, които са с високо съдържание на витамин А и С, могат да се приемат сурови, но поради горчивия си вкус, в минимални количества се добавят към някои салати.
Всичко написано до тук касае единствено Calendula officinalis. Останалите около 20 вида имат само декоративна стойност и използването им с лечебна цел е недопустимо.