Бегонията принадлежи към семейство Begoniaceаe (Бегониеви). Родина на това многогодишно тревисто растение са тропичните и субтропичните области на Африка, Азия и Америка. Според ботаниците, към този род принадлежат над 2000 хибрида. Родът носи името на Мишел Бегон (Michel Begon) – френски губернатор на остров Хаити (Republique ďHaïti) и ботаник.
Богатото видово разнообразие е разпределено в два основни класа - Листнодекоративни бегони и Цъфтящи бегонии...
Листнодекоративните бегонии
Те се отглеждат заради красотата на листната им маса. Сортовете са едролистни, с бързо нарастващи и обагрени в ярки цветове листа. Някои са покрити с власинки, други с брадавици, трети са гладки, лъскави, силно врязани или кленовидни. Към стъблата се прикрепват постредством дълги, месести и овласени дръжки. Цветовете са обагрени в бледорозово и нямат естетическия ефект на листата. Най-популярните представители на този клас са:
- Begonia rex – има едри и яркообагрени, овласени листа;
- Begonia Bowerae – характерни за вида са светлозелените петънца, разположени симетрично по оцветените от тъмнозелено до кафяво дребни листа.
- Begonia masoniana – листата са светло зелени с тъмни ивици, разположени около главната жилка и наподобяващи формата на малтийски кръст. По цялата петура са разположени множество нежни брадавици.
- Begonia heracleifolia – листата са тънки, нежни, кленовидни и силно врязани;
- Begonia burchellii – листата са гладки, тъмнозелени и лъскави отгоре и червеникави от долната страна. Свързват се с месестото и късо стъбло посредством червеникави, овласинени дръжки.
Цъфтящи бегонии
Цъфтящите видове представляват мини храстчета. Цветовете са еднодомни – мъжките са кичести, а женските прости, с едър и месест плодник. Цъфтежът е обилен, обагрен в бяло, жълто, розово, червено и техните нюанси. Някои видове са вечноцъфтящи, при други цъфтежът има сезонен характер. Представители на този клас са:
- Begonia elatior – цъфти през зимата с едри и кичести цветове, изключително взискателна към светлината и влагата, деликатен и труден за отглеждане вид;
- Begonia Corallina de Lucerna – стъблото е високо и слабо разклонено, листата имат сърцевидна форма, обагрени са отгоре в светло зелено и са обсипани със сребристи петънца, а долната страна има коралов цвят. Гроздовидните розово-червени цветове се появяват през пролетта и лятото.
- Begonia cemperflorens – стъблото е разклонено и компактно. Листата са овални, обагрени в зелено или червеникаво, с восъчен налеп. Растенията са сукулентни и цъфтят през цялата година;
- Begonia tuberhybrida – има два вида стъбла – многогодишно – подземна грудка и едногодишно – израства от грудката всяка пролет и умира в началото на зимата. Цветовете са мъжки – само с тичинки и женски – само с плодник;
Местообитание на бегонията
Като цяло бегониите се развиват добре при температура 18-20° С, а през зимата не по-ниски от 16° С. Изключение прави Begonia rex, която изисква целогодишно 22-25° С.
Растенията са светлочувствителни. Целогодишно изискват много добра осветеност, с еднакъв интензитет и не понасят преките слънчеви лъчи. Единствено Begonia cemperflorens предпочита пряката слънчева светлина.
Грижи за бегонията
Бегонията не понася както изсъхване на почвата, така и преовлажнаване или застояване на водата. През пролетта и лятото се полива обилно, през есента и зимата – умерено. Водата трябва да е престояла и мека, а при поливките се внимава да не се мокрят листата. Водните капки увреждат листната маса. По тази причина, високата въздушна влажност, която изискват, се осигурява чрез поставяне на саксията върху съд с мокър мъх или торф. Директно пръскане на листата се прави при Begonia heracleifolia.
За подхранване се използват съответните универсални течни торове (за листно декоративни и за цъфтящи растения според вида на бегониите). Торенето се извършва ежеседмично.
Най-подходяща за развитието на цъфтящите бегониите е почвената смеска от равни части листовка и угнил оборски тор. Към нея се добавя незначително количество промит речен пясък. Почвата трябва да е добре дренирана и с киселинна реакция рН 5,5-6,5. При листнодекора-тивните видове смеската се състои от листовка, чимовка, угнил оборски тор и промит речен пясък в съотношение 1:2:1:0,5.
Begonia tuberhybrida се развива добре и в малки съдове, но листно-декоративните видове, които развиват силно коренище се нуждаят от пресаждане всяка пролет.
Вредители по бегонията
Най-често срещани болести по бегониите са: сивото гниене, стъбленото гниене, бронзовостта и брашнестата мана.
Сивото гниене поразява всички части на бегонията и най-вече младите листа. Заболяването е гъбично и се проявява при преполиване и влажност на въздуха над 90%, съчетани с температури под 16° С. За да се спре разпространението, заболелите части се премахват и се извършва пръскане с подходящ фунгицид.
Стъбленото гниене се проявява при отглеждане на растенията в неподходящи условия. Заболелите части се отстраняват и растението се премества в подходяща среда.
Бронзовостта се изявява в появата на единични или групирани бронзови петна по листата и те постепенно пожълтяват и изсъхват. Заболялото растение не може да бъде спасено и се изгаря, за да се ограничи разпространението на заразата върху останалите цветя.
Брашнестата мана е пагубна за растенията от този вид. Препоръчва се превантивно пръскане на младите растения с фунгицид и предпазване от преовлажняване. Ако вече са налице признаците на заболяването, най-добре е цветето да бъде унищожено. По този начин се спира развитието на брашнестата мана при останалите растения в жилището.
Размножаване чрез разделяне на коренището
През пролетта, при пресаждане на листнодекоративните бегонии, коренището се разделя на няколко части и всяка се засажда в съд с подходяща почва...
Размножаване чрез базални резници
След израстване на младите филизи и при достигане на височина 5-10 см, те се отстраняват от грудката с помощта на остър цветарски нож или се откъсват с ръка.
За да се предпази от зарази, грудката се обработва със сяра на прах и не се полива 2-3 дни. Резниците веднага се поставят във вкоренител, след което се засаждат в смеска от 2 части торф и 1 част едър пясък. Когато не се използва вкоренител, засаждането се извършва след 2-3 часа, след като раната е засъхнала. Оптималните условия за вкореняване са: температура 20-23° С, светлина и достатъчно влага. За вкореняването са необходими 2-3 седмици...
Размножаване чрез стъблени резници
От здравите и жизнени филизи се вземат резници с дължина около 10 см. Отрезите се правят с остър нож. Премахват се най-долните листа,всички цветове и цветни пъпки, а по-големите листа се съкращават наполовина. Така подготвените резници се засаждат в нормално овлажнена и лека почвена смес...
Размножаване чрез листни резници
Използват се само здрави и свежи листа (със или без дръжка). 
С остър нож дръжката се отрязва ниско, непосредствено до самото стъбло. Оставянето на стърчащи дръжки освен лоша визия, увеличава възможностите за бактериална зараза на растението. Листът се обръща с жилките нагоре, и се разрязва на триъгълници, като върхът им съвпада с центъра на листото. За някои видове се препоръчва разрязване на квадрат или петоъгълник, но каквато и форма да бъде избрана, винаги резникът трябва да съдържа част от главните жилки, защото от тях се образуват корените. Резниците се поставят внимателно в почвената смеска (с върха надолу), мястото около тях се уплътнява и се полива внимателно. След отцеждането на водата, съдът се покрива със стъкло или полиетилен. Периодично покритието се снема за отстраняване на образувалия се конденз. След вкореняване, растенията се изваждат внимателно, заедно с почвата около тях и се засаждат в самостоятелни съдове. От един лист могат да се получат 10-20 нови растения...
Размножаване чрез семена
|
Семенна кутийка
|
Семена
|
Поници
|
Семената се засяват през март. Изискват се висока влажност и температура 20-22° С. Разсадът се пикира, когато пониците достигнат височина 3-4 см. Този метод изисква повече време. Цъфтеж може да се очаква през юни-юли...
Подходящи съдове за засаждане
Съдовете в които ще засаждаме бегониите е желателно да са с размери Ф11-15 за да се радваме на обилен цъфтеж. Те могат да бъдат креамични саксии, дървени сандъчета/кашпи или пък ратанови кошници/кашпи...
