Градинският ансамбъл се възприема с всички сетива. Невероятната смесица от ухания и багри се променя ежедневно, но очарованието на "зеленото петно", създадено в двора, се запазва до последните есенни дни. Едроцъфтящите видове са безспорен фаворит при композирането на цветните лехи.
Далията (Dahlia) e едно от най-пленителните градински растения е . Тази пришълка от хълмистите зони на Мексико, Гватемала и Колумбия отдавна е завладяла нашите градини. Растението има месести удебелени корени, които запазват дълго време своята жизненост, докато надземната му част умира всяка есен. Стъблото е кухо, изправено и гладко, с височина до 250 см, а при нискостеблените сортове не превишава 60 см. Листата са срещуположни и перести. Цъфтежът настъпва в първите дни на юли и продължава до късна есен. Съцветията са кошнички, обагрени в богата цветова гама – от бяло до тъмно бордо. Формата и големината им са в зависимост от сорта. Предпочита светли и защитени от вятъра изложения с добра аерация, при които прякото слънчево греене, не трябва да превишава 6 часа. По-продължителната експозиция на слънце забавя цъфтежа, поради което далията се счита за „цвете на късия ден”. Почвата трябва да е глинеста и богата на хумус, с киселинна реакция pH 6,5 – 6,7. Водопропускливостта и добрият дренаж на субстрата са важни за правилното й развитие. По време на вегетацията огромната листна маса изпарява интензивно влагата и растението се нуждае от много вода. Поливките са обилни и чести и се редуцират едва в края на есента, когато растението се подготвя за зимуване. Специфичните грижи, от които далията се нуждае са премахване на част от страничните пъпки, за да се получат по-малко цветове с впечатляваща едрина, леко притискане на стеблото, непосредствено под всяка основна пъпка, за да се развие качествен цвят и осигуряване на опора за високостеблените сортове. Тъй като растенията са топлолюбиви, в късна есен грудките се изваждат заедно с част от почвата и презимуват в закрити помещения. Растението се размножава чрез семена или разделяне на грудките.
Канната (Canna) е разпространена в Централна и Южна Америка. Притежава разклоняващо се коренище и изправено стъбло. Листата са едри, елиптични със заострен връх. В зависимост от сорта могат да са наситено зелени, червенокафяви или зелени с тънки кремави ивици. Цветовете са едри, асиметрични и двуполови. Прицветниците са овални или лацетни. Окраската е характерна - в жълто, оранжево, бяло или червено, както и в комбинацията между тях. Каната се нуждае от много слънце и сигурна защита от вятъра. Почвата трябва да е богата на хранителни вещества и рохка. Подхранва се два пъти месечно. Растението изисква обилно поливане през лятото. В късна есен коренището се изважда с почвата около него и се прибира в хладно помещение. Може да се презимува във влажен пясък. Размножава се чрез разделяне на коренището или чрез семена.
Декоративният слънчоглед (Helianthus) е едногодишен или многогодишен вид с изправено и слабо разклонено стъбло. Листата са едри, последователно разположени, сърцевидни със заострени върхове. Твърди власинки покриват стъблата и листата. Златистожълтите съцветия имат големина около 16-18 см в диаметър. Състоят се от два вида цветове – езичести и тръбести. Цъфтежът настъпва в средата на лятото и продължава до късна есен. Новите хибриди са с кремави, червени и мъхести цветове. Хелиантусът предпочита откритите слънчеви изложения и рохки, богати почви с неутрална реакция. Едно от важните условия за правилното му развитие е редовното поливане. Растението се размножава чрез семена, които се засаждат директно в градината в края на март и началото на април, тъй като не понася пикирането.
Планинският алиум (Allium oreophilum) е с най-едри цветове сред всички сортове декоративен лук. Каменистите склонове на планините от средна Азия са зоните на естественото му разпространение. Луковицата е яйцевидна и покрита със сива люспа. Листата са плоски и тънки. Имат тъмнозелен цвят. Цветовете са с формата на едри камбанки, които оформят чадърести съцветия, разположени върху дълъг цветонос. Цветът е малинов, а ароматът е нехарактерен за лука. Краткият цъфтежен период настъпва през юни. Алиумът се развива най-добре на слънчеви места. Интензивното осветяване придава много добра наситеност на цветовете и листата. Почвата трябва да е богата, рохка и с неутрална реакция. През периода на активна вегетация алиумът се подхранва три пъти месечно. Полива се само при пълно засъхване на почвата. След узряването на семената и изсъхването на листата, луковиците се изваждат и сушат. Засаждат се отново в късна есен, когато температурите трайно са се понижили до 10ºС. Дълбочината на засаждане е три пъти височината на луковицата. Повърхността се мулчира с торф или компост, за да не се образува почвена кора. Местоположението се сменя на 3-5 години. Размножава се чрез семена и вегетативно.
Хемерокалисът (Hemerocallis) е непретенциозен и лесен за отглеждане. Произхожда от Източна Азия. Има силна коренова система, изправено стъбло и дълги мечовидни, прикоренови листа, разположени двуредно. Видът му е сходен на лилиума. Цветовете са едри, пухкави и запазват свежестта си само за един ден. Окраската им е в бели, розови, жълти, оранжеви и червени нюанси, както и в двуцветна комбинация между тях. Вирее на слънчеви и сенчести изложения, върху сухи, каменисти или заблатени почви. Полива се рядко, тъй като мощната му коренова система извлича влага от голяма дълбочина. Размножава се чрез разделяне на коренището.
Брунгманзията (Brugmansia) е едно от най-впечатляващите солитерни растения в градината е . Разклоненото стъбло наподобява ниско дръвче с едри яйцевидни листа и ефектни фуниевидни прости или кичести цветове, чиято дължина може да достигне 150 см. Окраската е бяла, кремава, розова, жълта, оранжева или червена. Брунгманзията е от растенията с вечерен аромат, който е в състояние да предизвика алергии и главоболие у по-чувствителните хора. Предпочита защитени от вятъра слънчеви изложения, но понася и полусянка. Почвата трябва да е богата, рохка и водопропусклива. Структурата на по-сбитите почви може да се подобри чрез внасяне на торф. През периода на активна вегетация се подхранва на всеки 7 дни. Полива се обилно. Растението е топлолюбиво и може да презимува в закрити помещения при температури между 4ºС и 12ºС. През пролетта отмрелите клонки се изрязват и растението се пресажда в по-голям съд с обогатена почвена смес. Размножава се чрез резници, които се вземат през пролетта или есента. Въпреки атрактивността си, брунгманзията е силно токсична. Цветовете съдържат два пъти повече отровни вещества от останалите части на растението.
Всеки от изброените видове се отглежда лесно и може да бъде използван като акцент в градината или на балкона.
