В края на XVII и началото на XVIII век, треската за демонстрация на сила, власт и просперитет обхваща Франция. В именията на най-богатата и влиятелна част от френската аристокрация се заражда новият подход към организацията на външното пространство, който превръща градината в естествено продължение на замъка. По красота и пищност градинските ансамбли не отстъпвали на дворците.
Новото оформление на градината се базирало на италианския ренесансов стил, но поради своята мащабност, френските градини създавали чувството за необятност и свобода.
Редът е красота – това била основната концепция при проектирането и изграждането на френската градина. Спазвали се строги геометрични форми: квадрати, триъгълници, окръжности, елипси и правоъгълници. Жив плет от чемшир, който контрастирал с ниско окосената трева и цветните бордюри, педантично очертавал контура на отделните фигури.
По подобие на италианската ренесансова градина и тази формална градина се развивала около една централна ос, разположена перпендикулярно на централния вход на двореца, но ориентирана по основната посока: изток-запад. Тази ориентация не била подбрана случайно. Тя следвала пътя на слънцето и внушавала върховенството му над света. Дори градината да била разгърната на няколко нива, строгата симетрия се спазвала. Отделните елементи се свързвали с диагонални алеи и второстепенни оси.
Организацията на пространството изглеждала хармонична, изразяваща философията за вселената. Всички детайли имали определена значимост и подреждането им следвало основната логическа линия.
И за този стил била характерна терасата с панорамна гледка към градината. От входа на имението, посетителят можел с един поглед да обхване невероятната красота, простираща се чак до хоризонта.
Всички алеи, прорязващи като лъчи, градинската площ, водели началото си от тази централна сграда. За по-добър контраст, алеите били ограничени от ниско подрязан чемшир и застлани с цветен чакъл. Ширината им осигурявала възможност за провеждането на грандиозни градински шествия или свободното преминаване с карети. Заимстваната от италианската градина пергола, била по-внушителна и богато декорирана с розови храсти и екзотични лиани.
Основната идея в безупречната аранжировка на пространството била превъзходството на човека над природата. Това проличавало особено при подбора на растителните видове. Като акцент били използвани „зелени скулптури“ и топиарии. Оформени като сфери, кубове и спирали, храстите и дърветата, не просто допълвали зеленината, а се превръщали в най-ефектният и запомнящ се нейн елемент. Използването им било премерено и много добре съчетано с архитектурните елементи и водните ефекти. Геометричното оформяне на всички дървета и храсти внасяло повече елегантност в подреденото пространство на изпълнената с правилни и изчистени форми, френска градина. В пресечните точки на осите, топиариите се използвали като солитери (самостоятелно), а подреждането им в стройни и елегантни редици хармонирало с останалите компоненти, включени в екстериорния дизайн. Въпреки статичния си обем, използването на геометрично оформени храстови и дървесни видове било подходящ декор за наситените със скулптурни фигури и фонтани, градински площи.
Строгите геометрични форми били спазени и при цветните лехи, разполагани в непосредствена близост до двореца. Уханните цветя образували сложна и пъстроцветна мозайка, която се превръщала в продължение на бароковите елементи в интериора на централната сграда и подчертавали нейната елегантност и претенциозност. При подбора на цветята, водеща била идеята, за използването на лехите като свеж фон, на който да изпъкне великолепието на замъка. За целта били използвани видове, цъфтящи в пастелни нюанси на жълто, лила, червено и синьо. Ниско подрязаният чемшир отново обрамчвал като контур невероятната цветна феерия. Последен щрих на рисунъка слагал тъмният, контрастиращ цвят на чакъла, застилащ прилежащите алеи.
Скулптурите разкривали сцени от митологията и се разполагали в пресечните точки на осите. Така се постигало прекъсване или подчертаване на перспективата.
По аналогичен начин се определяло местоположението на водните огледала и пищните фонтани. Разположените скулптури на митични герои се оглеждали в спокойната им повърхност, умножавайки неколкократно насладата от съзерцанието им.
Простотата е красота! Редът е красота! Посетителят оставал изумен от умелото съчетаване на растителност и архитектура. Мащабността и разточителството при изграждането на този тип градини демонстрирали високото обществено положение и неограничените финансови възможности на собствениците.
Значителен принос в развитието на френските градини имал Андре Льо Нотър (André_Le_Nôtre) – създателят на несравнимите по великолепие паркове на дворците Версай и Тюйлери. Той съумявал да съчетае даденостите на терена с формите, цветовете, растителните и водни елементи в съвършена градинска композиция, превърнала се в еталон за европейските монарси.
Градинските стилове, възникнали по-късно, взаимствали елементи от френската градина.
