Великден е много повече от ден, известен с традицията да се боядисват яйца и да се приготвят козунаци. Това е един от най-светлите и големи християнски празници, даващи Ви възможността да си спомните корените и българските обичаи. Да отбележите Възкресението на Божия син – Иисус Христос и да отпразнувате началото на пролетта и възраждащата се природа.
Независимо дали ще организирате голямо събитие или ще бъдете в тесен семеен кръг, не забравяйте – малките жестове са най-важни. Ако не знаете на какво да обърнете внимание при приготовленията, не се притеснявайте! В тази статия ние, от Елеганц бг, ще Ви припомним някои от най-интересните обреди и символи на празника.
Как се определя датата на Великден?
Докато светът около нас се изпълва с цветове и природата се възражда за нов живот, хората се готвят за един от най-важните празници в християнската религия. Великден се чества в много страни по света, включително и в България.
Интересен факт е, че православният и католическият празници обикновено се падат на различни дати. Причината е, че православната църква следва Юлианския календар, докато католическата – Григорианския. Въпреки това и двете определят датата спрямо Пасхалното пълнолуние – първото пълнолуние след пролетното равноденствие.
Според традицията, Великден трябва да се чества в първата неделя след това пълнолуние. Именно, разликата в използването на различни календари води до това, че се чества на различни дати. Понякога между тях има разлика от една седмица, докато друг път – повече от един месец.
През 2025 година както православната, така и католическата църква ще отбележат Възкресение Христово на една и съща дата – 20 април. Заради разликата в календарите, това се случва рядко.
Кои обичаи не бива да забравяте?
В източноправославното християнство духовната подготовка за Великден започва седем седмици преди празника, точно след Сирни Заговезни. Те продължават 40 дни и завършват на Лазаровден.
Тази традиция произлиза още от миналото, когато целта е била да се укрепи вътрешния живот и вярата на хората. Той все още се спазва доста строго, което означава, че не се консумира месо и животински продукти като яйца, мляко, масло и сирене.
Но, ако искате да се насладите изцяло на Великден, не бива да пропускате да:
Боядисате яйца
Символично, яйцата се смятат за символ на новия живот - свързан както с пролетта, така и с Възкресението. Но боядисването им има дълбока религиозна връзка. Според едно от най-известните предания – Мария Магдалена била първата, която видяла Иисус, след като Възкръснал. Тогава тя отишла при император Тиберий, за да му съобщи радостната вест и му подала обикновено яйце с думите: „Христос възкръсна!“.
Императорът, обаче не приел думите ѝ за истина и дори ѝ се присмял. Казал, че това е толкова възможно, колкото и яйцето в ръцете му да се обагри в червено. В този момент, то чудодейно променило цвета си и станало алено.
Оттогава червеното яйце се възприема като символ за Христовото Възкресение и православните християни се подготвят за него още от Велики Четвъртък. На този ден се боядисват яйцата, като първото е винаги червено и се смята за свещено – то се запазва през цялата година за здраве и защита на дома. С него се прави кръст върху челата на децата и останалите членове на семейството.
След това се боядисват и останалите яйца, често в различни цветове като жълто, синьо, зелено, оранжево и лилаво. Неслучайно в много семейства тази подготовка е не само ритуал, а повод за сплотяване и предаване на традицията между поколенията.
Ако сте пропуснали да го направите в Четвъртък, другият подходящ момент за боядисването на яйца е Велика Събота.
Направите обредни хлябове
Друга българска традиция насочва вниманието към обредните хлябове. Техните приготовления започват още от Велики Четвъртък, когато се подготвя кваса и се замесва тестото. То е малко по-различно от стандартното като в него се слагат и различни билки за здраве. На следващия ден – Велики Петък, се приготвят и обредните хлябове – тяхното оформяне и печене.
Според обичая, това се извършва с особено внимание, тъй като се вярва, че всичко, направено в този ден, носи специална благословия. Хлябовете се украсяват с различни символи – кръстове, цветя, слънца или птици, които се оформят от тесто и се поставят отгоре преди печене. Всеки символ има свое значение – кръстът е за вяра и защита, цветята за плодородие и пролетно възраждане, а птиците символизират душата и надеждата.
Най-често имат кръгла форма и заемат централно място на семейната трапеза. Също така се украсяват с нечетен брой червени или бели яйца и усукано около тях тесто.
Омесите козунак
Интересен факт е, че козунаците не са българска традиция. Те са замесени за първи път през 18-ти век от френски хлебари, които се вдъхновили от католическия Великден. Тяхната идея била да измислят вариация на традиционните сладки изделия, които католиците си разменяли. Искали да почертаят важността на празника и да съчетаят неговото религиозно значение с един по-различен и вкусен десерт. Така се появили и първите сладки хлябове, които имали по-отличаваща се текстура, наситен и завладяващ вкус.
Едва два века по-късно – през 20-ти век, козунаците достигнали и до България като първо завладяват градовете, а след това достига и до по-малките населени места. Днес, много семейства предпочитат да си купуват готови козунаци, но ако решат да си ги приготвят сами – традицията повелява това да стане през Велика Събота. Най-често отговорността пада на жените като в различните региони има множество вариации на рецептата. Козунаците могат да бъдат направени с мая или квас, да бъдат с кръгла, овална или дори правоъгълна форма.
А знаете ли, че...?
Преди разпространението на козунаците в България, хората са приготвяли традиционни великденски хлябове, наречени Пармак. Те представлявали малки питки в кръгла форма, които се поставяли върху огнището и се печели на него. Били свързани с вярването, че този хляб носи щастие и ще предпазва от зли духове и болести.
В традицията на много български села пармакът се разчупва за здраве и богатство, а след това се раздавал между членовете на семейството. Използвал се е за обредни цели, както и за храна по време на празника.
Лов на яйца
Така нареченият: „Лов на яйца” е свързан с криенето от възрастните и търсенето им от децата. Това не е българска традиция, но през последните години във все повече детски градини се организира като забавно занимание за малчуганите. Този обичай е въведен през 16-ти век от протестантския реформатор Мартин Лутер в Германия. Той организирал лова на боядисани яйца, за да придаде допълнителна радост и вълнение на великденските тържества. Целта му била да мотивира децата да се включат в празничната атмосфера и да се почувстват част от религиозния празник.
По време на този обичай, възрастните се грижат за боядисването и подготовката на яйцата, които след това крият в различни места на двора или в дома. Децата, от своя страна се включват като трябва да ги намерят. Този обичай, не само че носи радост на малките, а също така е забавен начин да се научат на сътрудничество, наблюдателност и търпение.
А Вие как ще посрещнете Великден?
Споделете с нас в коментарите и не забравяйте – в нашия онлайн магазин ще откриете всичко необходимо за празника – от декорация до материали за изработка на аранжировки.
Поръчайте избраните продукти още сега онлайн или се свържете с нас на телефон: 0876 111 911.
