За запалените цветари зимата е тъжен и доста скучен сезон. Почти всички растения се намират в състояние на покой и единствените им задължения се изчерпват с подаването на редуцирано количество вода и поддържането на необходимите минимални температури, за да могат любимите им растения да преживеят студените месеци.
Сивотата на сезона се разчупва от малкото на брой видове, които създават настроение в мразовитите дни с багрите на цветовете си. Кои са те - добре познати и традиционни за отглеждане по нашите географски ширини цветя, които най-общо ще разделим в две групи: стайни и градински.
Дори когато навън върлуват люти мразове, у дома сме създали подходящи условия за любимите си цветя. За да се насладим на неповторимата цветна феерия и през зимните месеци, трябва да включим в колекцията си и тези растения:
Епифилум (Epiphyllum) – познаваме този вид кактус под наименованието „коледниче“, защото прекрасните му цветове разцъфват в края на декември, точно преди Коледа. Растението е епифитно – закрепва се върху стволовете на дърветата или гнилите пънове в естествената си среда (субтропичните райони на Централна и Южна Америка). Стъблото е много крехко, съставено от сиво зеленикави прешлени и без цветовете изглежда доста безлично. Цветовете са многобройни и оцветени в различни нюанси на розовото и червеното. Цветето е подходящо за хладни и светли помещения. Периодът на покой съвпада с горещите летни месеци. Тогава трябва да му се осигури непряка слънчева светлина и допълнителна влага, чрез оросяване на стъблата. До залагането на цветните пъпки растението се полива рядко. Преди цъфтежа количеството на подаваната влага се увеличава, а саксията се поставя на светло и топло място. Размножава се вегетативно – откъсва се прешлен, чийто срез се оставя да засъхне, след което се засажда в пясък или почва.
Коледна звезда (Euphorbia pulcherrima) – родината на растението, което е символ на Коледа в цял свят е Мексико. Има кухо и тръбесто стъбло, което при нараняване изпуска белезникава течност (която е отровна). Цветовете се появяват през декември и са дребни и жълтеникави. Чарът на растението се крие в звездовидно разположените бели, кремави, розови или яркочервени листа, които се намират непосредствено под цветовете. Растението е доста капризно и изисква специфични грижи. След прецъфтяване стъблото се подрязва на 10-15 см над почвата, поставя се в хладно помещение и се полива оскъдно. В началото на май се пресажда и се полива умерено, но по-често до появата на новите клонки. Оставят се максимум 4 или 5 по-силно развити филизи, а останалите се отрязват и се използват за размножаване (за да се вкоренят е достатъчно да се натопят във вода). През летните месеци саксията се поставя на осветено място, но не пряка слънчева светлина. Подхранва се на всеки 15 дни. От началото на октомври светлината се редуцира по следния начин: привечер растението се покрива с черна найлонова торба или „шапка“ от картон, които осигуряват абсолютна тъмнина в продължение на 14 часа, след което се свалят. Операцията се повтаря ежедневно в продължение на осем седмици. При този режим коледната звезда ще стане по-кичеста и ще разцъфне точно преди Коледа. Растението не понася добре сухия въздух – червените листа започват да съхнат по краищата или да падат. За да се избегне неприятното оголване на стъблата листата се оросяват редовно с мека вода. Окапването на зелените листа пък е признак за прекалена почвена влажност. Едно от важните правила за отглеждането на коледната звезда е поливките да са умерени и да се извършват, когато почвата в саксията е засъхнала. За безопасна работа, при третиране на растението, се препоръчва използването на гумени ръкавици, тъй като сокът, който изпуска е токсичен.
В градината през зимните месеци цъфтят:
Зимен жасмин (Jasminum nudiflorum) – студоустойчив широколистен храст, който произхожда от Западен Китай. Има рехава структура (с височина до 3 метра) и силно увиснали клони. Пълзи по зидовете, а засят в контейнер наподобява златен фонтан. Листата са тъмно зелени, ланцетни, имат дължина около 3 см и падат преди настъпването на пролетта. От ноември до април короната се отрупва с ароматни жълти цветове, разположени върху леторастите от предходната година. Растението не изисква специфични грижи. Предпочита слънчеви и защитени от вятъра местоположения, но понася и полусянка. Развива се много добре върху варовити почви, богати на хранителни вещества. Не изисква допълнително подхранване. Храстът не е увивен, т.е. не се нуждае от опорна конструкция. Полива се умерено. Прецъфтелите клонки се съкращават с около 1⁄5 от дължината и се прореждат, за да се избегне прекаленото сгъстяване на короната. Размножава се лесно чрез отводи. Разсадът се засажда целогодишно, но през първата година цъфтят само храстите, засети през пролетта. Зимният жасмин се използва за укрепване и озеленяване на сухи и ерозирали склонове. Подходящ е за бонзай и жив плет.
Кокиче (Galanthus) – заради ранния си цъфтеж, цветето е наричано предвестник на пролетта. Известни са около 20 вида. Най-разпространено е белоснежното кокиче. Растението е луковично. Има сиво-зелени издължени листа. Върху цветоноса е разположен цветът, състоящ се от околоцветник с характерни зелени петна и 3 чашчелистчета. Цъфти от януари до март. Предпочита откритите места и рохките, хранителни и отцедливи почви. Подхранва се с торове с високо съдържание на калий и фосфати. Въпреки малката си височина (до 18 см) се използва за оформяне на бордюри, различни цветни форми или алпинеуми. Много бързо „завзема“ свободните площи. Размножава се чрез дъщерни луковици.
Снежен минзухар (Crocus) – добре познато за българската градина цвете, чиито игловидни листа и златножълти цветове засияват в градината през февруари. Най-подходящи за растението са огрените от слънцето места и леките глинести и дренирани почви с неутрална реакция. При подхранване с минерални торове цветовете са по-едри и трайни. Използва се като бордюрно растение и за озеленяване на каменисти участъци. Размножава се с дъщерни луковици.