Вечнозелените храсти, които могат да се отглеждат в саксии са един много удачен вариант за озеленяване на терасата и балкона през всеки сезон. Създадени са хибридни сортове, подходящи за отглеждане при нашите климатични условия. Ето някои от тях:
Кисел трън (Berberis) – вечнозелен малък храст, достигащ височина до 80 см. На пазара у нас могат да се намерят сортове с изправени и висящи стъбла. Листата са овални, с тъмно зелена окраска. Цветовете са обагрени в жълто и се появяват в началото на май. Предпочита слънчевите изложения, но добре понася и полусянка. Почвата трябва да е богата и през летните месеци да се поддържа влажна. Подхранва се с универсални торове за зелени растения веднъж месечно. Пресажда се в ранна пролет, като за целта се използват по-широки контейнери или саксии. Оформянето на короната се постига чрез подкастряне. Размножава се чрез резници, получени при есенното подрязване. Препоръчва се използването на предпазни ръкавици, тъй като растението е токсично. За презимуването на открито е необходимо да се осигури защита от ниските температури чрез обвиване на контейнера със зебло.
Лавровишна (Purnus laurocerasus) – има издължени листа с наситен зелен цвят и характерен за вида гланц. Дължината им достига 12 см. Максималната височина на растението, при нашите климатични условия, е 150 см. Видът е с висока декоративност, дължаща се на оформената чрез подрязване, корона и ефектните изправени съцветия, които наподобяват свещи. Развива се добре в сенчести и полусенчести кътчета. През периода април-август изисква ежемесечно подхранване и много влага. Пресажда се в ранна пролет в по-обемни съдове. Размножава се чрез резници. Презимуването на открито е възможно, при осигуряване на добра защита от ниските температури. Изглежда великолепно, комбинирано с контейнерно отглеждани храсти с по-плътна структура. Растението е токсично.
Пернеция (Pernettya mucronata) – нисък храст (до 80 см), който дължи декоративните си качества на сферичните бели, розови или червени плодчета, които го покриват в началото на есента. Цветчетата са много дребни и почти незабележими. Появяват се в края на май и началото на юни. Листата са дребни, срещулежащи и имат светло зелена окраска. Обича сенчестите и полусенчести изложения. Засажда се в почва за рододендрони, която през летните месеци се поддържа постоянно влажна. В активния вегетационен период се подхранва веднъж на два месеца. Не обича подрязването. Премахват се само клонките с влошена декоративност. Презимува на открито, но изисква защита от студа.
Скимия (Skimmia japonica) – храст с ниска и много компактна корона, достигаща височина до 60 см. Листата са издължени и имат наситен зелен цвят. През април се покрива с изящни бели съцветия, а през есента се отрупва с издължени или топчести червени плодове. Най-подходящи за растението са сенчестите и полусенчестите изложения. Изисква богата и влажна почва. От ранна пролет до септември се подхранва веднъж месечно. Не се подрязва. Пресажда се в ранна пролет или през есента. Презимува навън, но при осигурена много добра защита срещу студа.
Полегнала голтерия (Gaultheria procumbes) – стелещ се нисък храст. Въпреки малката височина (20 см), до която достига е изключително атрактивен заради червените топчести плодчета, които се появяват в началото на есента. Тъмнозелените, срещуположни листа са захванати с къси дръжки за белите или розово оцветени клонки. Вирее в почви за рододендрон, които се поддържат леко влажни. Подхранва се с торове, предназначени за рододендрон. Водата за напояване трябва да е омекотена. Не се подрязва. Пресажда се през пролетта или есента в съдове с голям обем. Зимува на открито, но при сигурна защита срещу отрицателните температури.
Чемшир (Buxus sempervirens “Suffruticosa”) – сорт с височина до 1 метър. Има дребни тъмнозелени листенца, покрити с гланц. Формира много плътна корона, която се оформя чрез подрязване през май и август. Ароматните жълти цветове се появяват през април и май. Развива се добре на сянка и полусянка. Изисква поддържане на относителна почвена влажност. Размножава се чрез резници. Може да презимува при осигурена защита от студа. При пресаждане и подрязване трябва да се използват предпазни ръкавици, тъй като чемширът е отровен.
Пирен (Erica) – вечнозелен храст с нежни розово-червени или бели цветчета, разположени в пазвите на връхните листа. Формата им наподобява обърнато миниатюрно гърне, от което се подават дълги тичинки. Листата са като иглички, разположени последователно по клонките. При някои сортове свежият зелен цвят, придобива бронзов оттенък през зимата. Предпочита слънчеви места, но понася и полусянка. Почвената смес трябва да е с лека киселинност. Може да се засади в почва за рододендрони, към която е добавен малко промит речен пясък. Подхранва се еднократно с органичен тор или тор за рододендрони. През топлите месеци почвата трябва да се поддържа влажна. Растението е студоустойчиво и не изисква защита при презимуването на открито. Размножава се чрез резници.
Засаден в подходящи съдове, всеки един от изброените видове, може да се използва за озеленяване на открити пространства дори през неблагоприятния зимен сезон.